Когато докоснеш ме с дъх...

Докосваш ме с думите от чужди,
обръщам се усмивката ти да усетя.
И чашата с вино аз разливам,
емоциите мои ще отпивам.

Разхождаш се в мечтите ми съзнати,
прегръщаш се отново с непознати.
Запитвам се дали сега ще изиграя,
ролята на господаря без пъдаря.

И филмите ще прожектирам в пет,
а героят пак ще е отпред.
На такси седянката ще чака,
но любовта отново ще я няма.

Зеленото в синьо ще превърна,

кръвта ми пак ще преобърна.

Отпивам от усмивката ти малка,

след горчивото ще сложа запетая.

Обичам чувството незнайно,

когато питам се - пиян ли е или е тайно?

Докосвай ме дори в съня ми малко,

от нежност едва ли ще боли.