Безплатната надежда

Винаги преди сън започвам да анализирам, обвинявам и търся онова, което съм пропуснал. Тази вечер няколко пъти споделях за себе си без да е желано от мен. Не си давам сметка, че така създавам усещането, че нещо съм мръднал, което принципно е факт, само заради това, че съм емоционален. Истината обаче се крие в проблем, че просто от мен излизат думи, които искам да изгоня, но защо използвам хората за тази цел? Показвам им най-слабото си място и това застрашава онази защита, която обикновено плаши слабите. Думите си имат енергия и в зависимост от заряда им се случват чудеса.

Нареждам буквичките за да открия отговорите. Изгонването на излишното трябва да бъде интимен процес и непоискано обяснение не се споделя, защото в живота има много теми за разговор, дори да не се налага да бъдат лицемерни.

Предстоят нови дни и цветето трябва да покаже красотата си...

Гледам сериал и търся себе си в него. Необяснимо винаги се оглеждам в другите, но трудно го правя в себе си. А реално аз съм тотално различен човек. Да, често откривам допирни точни с другите, но моите чувства, ако имат копие тогава защо да ги развивам? Не вярвам в това и за това ще продължавам да те търся. И днес изхвърлях от миналото защото съм готов за новото. Няма снимки, визитки, музика, дискове, филми, думи, които да са вечни. Има само любов...

Повече мразен от колкото обичан, аз продължавам да вървя. Осъзнах и тази сутрин, че причината за нехаресването от другите се дължи на личното харесване. На отричането на негативното и желанието за чисти пътеки, а не пълни с неразградими отпадъци. Това няма да го променя, защото макар и сам, заспивам в ухание, на което може да се завижда. Всичко останало е просто лицемерие. Ако продължавам да живея оглеждайки се в другите, няма да мога да пиша дори. Не искам да съм харесван, а само да намеря онова, от което се нуждая... Ще отпия от чашата топла напитка за да започне слънчево деня, без значение от времето отвъд прозореца.

Обичам бурите със слънце. Има нещо красиво в този вихър оставящ следи на хаос, който не бива да се подрежда още днес. Прегледах стари дискове, които ми припомниха за човек, който отдавна не съществува. Не обичам безсмислените спомени, но явно не всички трябва да се изтриват. Полезно е от време на време да се хвърля един поглед през рамо за да има сила за два скока напред. С усмивка след буря тръгвам без теб. Тя, виелицата не зависи от мен, но ще я прекратя с усмивка. Струва си да продължа по пътя към емоционалното.

Опитвам да събера мислите си. Днес цял ден са разпилени по улици, офиси, бивши и нови столчета, мечти, самолети, желания. Думичката доверие цял ден се печата в мозъка ми, но така и не открих гумичката да я изтрия. Поне днес. Опитвам се да засиля емоционалното си състояние, онова, което летеше в южния парк, но дори за чаша вино не ми остават сили. Поглеждам напред и виждам трагедии. На ляво са спомените, а на дясно не мога да се обърна, защото едно схващане още не е минало. Вероятно някой доктор, може да ми помогне физически, но емоционално трябва сам да открия пътя си... Не се търси в думите ми, защото си там.

Всичко може да се поправи. Дори когато спасителният пояс изпуска уморен въздух се появява и то безплатна надежда за нов, по-здрав спасителен план.