Модерен или смислен е животът ти

Всички сме еднакви. Навсякъде по света. Различни визуално, с не дотам еднакви разбирания за хумор, смисъл, богатство, мода, но сме еднакви. Същите интриганти, търсещи по-добро, искащи повече, но същите, защото всички сме хора, на една планета, просто обитаваме различни територии. Но това никога няма да бъде разбрано, защото в природата на човек е да иска власт, да иска повече от другите, без да осъзнава, че повече няма, не е възможно. Една чаша може да поеме определено количество вода. Няма значение колко е голяма или малка - тя пак си има мярка. Но ние хората, често забравяме, че сме част от природата - материална и емоционална. Ние приличаме на дърветата - те дават живот, те дават красота, те дават тишина и те умират. Приличаме и на пластмасата - удобна, лесна, умна, но много замърсяващата. Произвеждаме се вече като “лютеница”. “Фабриките” са повече от хлебопекарните, а те майсторите “помагат” на тъжните и жадни за любов хора срещу щастливи  големи банкови усмивки. И пак забравяме, че в природата има равновесие и ние сме част от него. Когато ти искаш повече, трябва да си готов за цената.

Много хора се опитват да отрежат косата ми, защото не било модерно вече да имам повече дълги косъмчета на главата си. “Било твърде късо от страни и не било модерно” чуват ушите ми, но аз отдавна се отказах да живея според решението на маркетинга, кое днес е актуално и кое днес, защото не искам да продавам. Нямам какво да изложа на витрината. Отдавна разпродадох излишното. Дарих го за надежда, за път, за щастие, отказах се от него срещу тишина, която струва много повече от всеки шум на тази планета.
Да си неразбран е проблем, но ако трябва да сме честни, неразбирането е ситуация касаеща онзи, който я изтъква. Когато природата говори на различни езици или се учим на тях или оставаме безмълвни, защото не ги разбираме.

Последните седмици се запознах с няколко 20 годишни деца, които са от различни части на планетата. Всяко едно от тях го попитах къде иска да живее? За моя изненада, само едно каза “Америка”, но временно, докато събере достатъчно пари за да се прибере и “у дома” и да промени системата. Всички останали искаха родината, в която са се родили. Осъзнах, че никой не харесва политиката на страната си, но иска да я промени и да си бъде сред своите. И тук се замислих, че “системата” е еднакво мразена навсякъде по света.

Аз не искам да променям, може би защото не мога. Понякога ми се иска да спре да вали, но не мога да заповядам на небето - спри. Мога и то ще ме чуе, но няма да ме послуша.
Така и "системата" изхвърля всяка година различни хора, които отиват някъде другаде - къде за добро, къде не, но планетата винаги се е омесвала като население. Само жадните за власт нахъсват по-слабите да мразят онези, които просто вървят напред, заради някакво фалшиво чувство за собственост. И е толкова лесно да се манипулира с чуждите мечти за мода, власт и смисъл.
Бил съм на някакви върхове и беше ветровито, но интересно. Имах много хора около себе си. Имах хубави безгрижни “кралски” дни, които едва ли мога да забравя. Защото те винаги ще ми напомнят, че бях заобиколен от хора, които просто се къпеха в постигнатото от мен, искаха моята тишина, искаха да споделям смисъла си, които те не искаха да постигнат, защото е по-лесно да се получи като дар. Отказах се, преместих се, пак на ветровито за да разбера отново, че миналото е горивото на бъдещето, но не трябва да го нося със себе си, а да го използвам, защото искам да опозная, да се запозная, да разбера къде ме води съдбата.
Старото винаги ще е модерно. Модата се създава само със сърце. Тя е като старата песен, родена от душа и сърце не с цел да търси публика, а с желание за изразяване. Тази мода все още следвам. Смислената, която създава за да споделя, а не за да владее. Иначе всеки иска да е Крал и Кралица, но от толкова владетели не останаха слуги. А истината е, че всички сме слуги, първо на себе си, на мечтите си или на чуждите мечти.
А тя природата не може да измисли по-глупави от нас.
Смисълът на любовта винаги ще си остане най-модерното в моя живот. И винаги докато губя се надявам, че печалбата ще е в обичта.
Навсякъде по света…