Маслинка любов

Всеки път, когато те погледна в очите, душата ми замръзва, сърцето е готово да се взриви, а съзнанието ми не спира да се пита какво правиш за да те обичам толкова много. Минават часове, наблюдавам те без да откъсна поглед от теб. Говоря ти дори, когато не си с мен, без значение дали чужди уши ще уловят думите събрани само и единствено за теб. Любовта винаги е била необяснима. Тази неприкосновена обич, която разделя, събира и дава смисъл на всичко около и за нас. 

Целувката за лека нощ винаги ми напомня романтично стихотворение, а тази за добро утро ме зарежда с надежда за хубав и спокоен ден. Обичам, когато те обичам. Да виждам онези две малки маслинки, които винаги има какво да кажат. Те не са мълчаливи като тишината. Споделят във всеки миг, в който поемаш въздух и при издишане раздаваш спокойствие, което завладя всеки докоснал се до твоята обич…

Понякога питам себе си как се намерихме и с какво заслужих тази енергия наречена простичко Обич. Аз толкова те наранявам, а ти ми прощаваш, дори когато ме наказваш с мълчание. Учиш ме, когато избирам своето его, а ти винаги намираш баланс не само за себе си, а за нас. Твоят споделен МИР в душата ме стопля всеки път щом те зърна. 

Още помня първата ни среща. Вълнувах се, защото знаех, че това не е просто понеделник вечер, а момент, който ще ме промени и направи по-различен. Ще отключа врати, ще намеря нови пътища и качества, които не съм и подозирал, че притежавам.

Спиш до мен сега. Спокойно като ангелче от красива приказка. Но ти си реалност, не сън, не мечта, истинско е присъствието ти. Твоите малки маслинки са затворени, но цялата ти душа е отворена.

Няма да прочетеш тези думи никога. Не вярвам и да узнаеш, колко болезнено те обичам, толкова, че да те наранявам за да те предпазя от себе си. Едва ли ще мога да ти дам и половината, от онова, което споделяш с мен. Не, не е важно да се състезаваме по даване, но си струва да оценявам всичко в този живот, защото знам, че всичко се случва веднъж. Повторението почти е невъзможно. 

Повторения реално не съществуват. Само в спорта повтарянето води до крайната цел, но в живота и емоциите този закон не важи. Доказано е, че се обича веднъж. Чисто. Вторият път си е с раните, лепенките и спомените. Онези рани или белези, които пречат да продължим напред, да се справяме с лекота в трудностите. Емоционалния багаж на теб ти е чужд, но аз съм опаковал едни куфари, които все нося със себе си. Все забравям, че винаги мога да си купя нов, който да пълня с излишното от живота.

Да сме честни пред себе си може да е лесно за едни, но истината е, че това е по-трудно от всяко физическо упражнение. Осъзнаването на истинските черти от характера боли много, а справянето с тази “контузия” често бива пренебрегвано. Да обичаш чисто без да нараняваш се случва не само в приказките, но златното правило е безгранично доверие и изключително спокойствие. Само с тези две качества, може да се постигне хармония и да се излекува всеки дисбаланс. Всяко изтъкване на чужда черта в характера обикновено води до последствия. 

Никой не обича да поема удари без да върне, дори само за спорта. 

Никой не иска да приеме своите слабости, чистосърдечно, без да изтъкне тези на другия. 

Някак си зад слабостите на обичта се крием лесно с нашите такива. Но те смелите не се крият. Застават с гордо вдигната глава и може би с треперещи ръце, но задължително изправени и брадичката на високо. 

Животът ме научи да не раздавам шамари, ако не съм готов да поемам такива. И точно тази моя обич с безумно красиви две маслинки ме учи да намирам баланс, дори когато съм го изгубил в дълбокия безкраен океан. 

Заради хармонията в обичта си струва да оставям много неща зад гърба, защото очите гледат напред и само те ни отвеждат до комфортната прегръдка. А тя винаги си има рамо, на което да почиваме, защото животът е песен, но дори и в танците има състезание, комуникация между тела и борба, кой ще води този път. 

Ала всяка битка може да бъде красива, когато съществува баланс между егото и желанието за его.