Присъдата на думичките

Едно от най-страшните неща, които съм изпитвал през последните години е да бъда честен със себе си. Понякога успявам да го направя на ум, но истината е, че само с писането тя, истината излиза на бял свят и тогава боли повече от онова, което ме кара в момента да докосвам лявото си рамо през няколко секунди и да търся хапчета да притъпя непоносимата болка появила се от неправилно физическо упражнение. Вероятно, затова не пиша толкова често, защото не искам да бъда толкова открит със себе си. Думичките остават, винаги, написани или записани, там съм, има ги и всеки път звучат с различна сила.  

Обичам да работя върху характера си, често се предизвиквам, правя немислимо големи крачки, грешките също могат да се изброят повече от 5 пъти, но когато става дума за емоции, нещата са непоправимо силни. Случва ми се в процес на правене на Нещо/Нищо да нахлуят хиляди думички в главата ми, но така и не отварям компютъра за да ги подредя на бялата страница. Имах период в живота си без личен компютър за да видя дали ще се появи желание да пиша. То никога не е изчезвало, но така и не намирах смелост да започна отново да го правя. Страхуват се от себе си. То е като гаден вреден навик, който го пазиш, но дори не знаеш защо. А толкова с хубаво, когато излизвам емоциите на бялата страница. 

А е толкова трудно да се започне.

От 12 години боравя с ангелски карти. Моите любими приятели ми ги подариха, когато навърших 30, и да си призная често познават. Водят ме, подсказват ми, оправдават ситуации и моменти. Отдавна ми казват, че трябва да пиша и знам че са прави, защото болката изказана не е излекувана. Написана обаче звучи различно и всеки път думичките звучат по различен начин и лечебният процес действа необичайно. Много често другите дават съвети не за да помогнат, а за да прикрият себе си и собствените си проблеми. Често думите звучат по-силно, но магията им липсва, защото са изказани без нужната магия. Даването на съвети е лесна работа, която всеки може да упражнява, по тази причина светът е пълен с дипломирани психолози, повечето от които са пълни с лични проблеми, но ги крият зад красивото бюро и високи такси. Като Кобилкина, която обяснява как сексът пази връзката, но ако погледнем личния и живот Не няма да анализирам тази забавна жена. Със сигурност е помогнала на много хора да съборят лични прегради, смятам, че споделянето на личен опит винаги е било полезна мисия, но в никакъв случай не уникална. Всички сме учители и ученици. Повтарянето на наученото не е копиране, а споделяне на опит, особено когато минал през сърцето. Ако ме чуете да разказвам за определена торта, то вярвайте хапнал съм не парчета, а количества за да похваля. По тази причина знам че 101 предлагат най-хубавият октопод, защото ако стомахът ми не ги беше обработил сигурно аз самият вече щях да съм октопод. В буквалния смисъл. 

В живота си срещнах много хора, които се опитваха да ме променят. Болезнено го искаха, защото вярваха, че ми правят добро. Много от тези хора се разпознаваха в постове и думички, но реално аз никога не се вдъхновявах от тях. Онези, които не ме учат с опит, а с думи, обикновено подминават живота ми. Затова ме определят като краен и аз се съгласявам с тази квалификация, защото е хубаво да пазя себе си и чувствата си. Дори цената да е висока, не съм убеден дали е по-добре да изям намалено парче торта или изобщо да не ям. 

Ако ме разбираш какво имам предвид? 

Осъждането е лесна професия, но истинският съдия познава законите на живота. Наистина. Наясно е с последствията и борави с практика и опит, а не с написани книги. Само така съдебната система се развива и върви напред, когато обективното е по-силно от личното. И аз като всеки мога да определя кое и как, защото и кога, но го правя, когато си нося очилата, за да виждам ясно и да знам, че отговорност не е просто обещание, а тежест, която само душата трябва да понесе. 

И да се правя на много силен и смел, аз сам знам, че всяка монета има две страни. И макар ти да виждаш едната страна, аз съм наясно с друга Липсва ми единствено хармонията в отношенията. Липсва ми тишината , която говори от всички думички, липсва ми чистата обич, а не онази, която изисква, задължава, напива и изтрезнява с главоболие на обвинения. Знам, че тя любовта съществува, познаваме се добре с нея, но знам, че винаги ще избирам директните и истински отношения, чиято цена си струва да се плаща.  

Защото очите не лъжат, само дрехите заблуждават