На инат да се поклоним
13.05.11
Когато неуспехът е успех
Снощи цяла вечер четях постове във фейсбук, които подкрепяха Поли. После четях такива, които се възмущаваха. Дори и аз написах такъв. Каквото и да си говорим пълен бълвоч е тази година Евровизия и съм убеден, че гласуването е в пъти по-малко от преди. Ама то за какво, кого и какво да гласуват хората.
Сега, че нашето си беше хубаво, беше. Но проблемът освен политически и финансов е и в нас. Спомням си “Вода” колко обичана песен беше. Защото всички медии я излъчваха многократно на ден, и така тя достигна до всички! С огромна любов България изпрати Елица и Стоян и тогава България гледаше Евровизия. Сега я гледаха хората от медийния, музикални и коментарния бранш. Хората тотално не се вълнуваха. Дори една позната, не знаеше каква е песента на Поли. Аз и пуснах директно представянето й и тя възкликна – страхотно! Така си е, но съм убеден, че има много като нея. Песента не получи достатъчна популяризация не само извън България, но и в самата нея. През последния месец трябваше тази мелодия да се набие в ушите на хората, защото е добра, защото момичето макар и без пари отиде и се представи ОТЛИЧНО.
Гледах живото включване и се развълнувах. Тя беше толкова щастлива. Тя плачеше от щастие. Някои членове на групата и показаха видимото си разочорование, но Поли беше доволна. Тя отиде да ни представи, а не да си търси поле на изява. Нещо, което не мога да кажа за съперниците й. Личеше си, че много от тях бяха там за да се покажат. Как им личи на тези хора. “На инат” си има едно специално послание, което докосва вътрешния позаспал дух. Сценичното поведение на Поли сочеше само едно – хора вземете се в ръце. Всеки може да се оплаква, това е най-лесното. Всеки може и да е победител, но това е много трудно, защото трябва борба и вяра.
Аз съм горд с Поли. Тя направи нещо, което от тук на сетне всеки музикант, който смята да
ходи на Евровизия трябва да стори – да го прави с идеята, че не отива да гради кариера, а да представя България. Все пак, да не забравяме едно – всички изпълнители на финала казваха Европа или нещо друго. Нашето момиче отправи силен поздрав - “България....” Замислям се, че е време да се помисли да се смени организаторът на родното издание на Евровизия. Нека правата ги вземе някой с пари, на който му пука за това събитие. Защото то не се провежда просто така, а си има идея, която ние тук не разбираме. И тя не е някой да стане звезда, а да представи България.
Горд съм с Поли и НА ИНАТ ЩЕ ВЯРВАМ В БЪЛГАРСКАТА ПЕСЕН, НА БЪЛГАРСКИ
ЕЗИК!
Поклон пред страхотното гласовито чудо!
>
Когато неуспехът е успех
Снощи цяла вечер четях постове във фейсбук, които подкрепяха Поли. После четях такива, които се възмущаваха. Дори и аз написах такъв. Каквото и да си говорим пълен бълвоч е тази година Евровизия и съм убеден, че гласуването е в пъти по-малко от преди. Ама то за какво, кого и какво да гласуват хората.
Сега, че нашето си беше хубаво, беше. Но проблемът освен политически и финансов е и в нас. Спомням си “Вода” колко обичана песен беше. Защото всички медии я излъчваха многократно на ден, и така тя достигна до всички! С огромна любов България изпрати Елица и Стоян и тогава България гледаше Евровизия. Сега я гледаха хората от медийния, музикални и коментарния бранш. Хората тотално не се вълнуваха. Дори една позната, не знаеше каква е песента на Поли. Аз и пуснах директно представянето й и тя възкликна – страхотно! Така си е, но съм убеден, че има много като нея. Песента не получи достатъчна популяризация не само извън България, но и в самата нея. През последния месец трябваше тази мелодия да се набие в ушите на хората, защото е добра, защото момичето макар и без пари отиде и се представи ОТЛИЧНО.
Гледах живото включване и се развълнувах. Тя беше толкова щастлива. Тя плачеше от щастие. Някои членове на групата и показаха видимото си разочорование, но Поли беше доволна. Тя отиде да ни представи, а не да си търси поле на изява. Нещо, което не мога да кажа за съперниците й. Личеше си, че много от тях бяха там за да се покажат. Как им личи на тези хора. “На инат” си има едно специално послание, което докосва вътрешния позаспал дух. Сценичното поведение на Поли сочеше само едно – хора вземете се в ръце. Всеки може да се оплаква, това е най-лесното. Всеки може и да е победител, но това е много трудно, защото трябва борба и вяра.
Аз съм горд с Поли. Тя направи нещо, което от тук на сетне всеки музикант, който смята да
ходи на Евровизия трябва да стори – да го прави с идеята, че не отива да гради кариера, а да представя България. Все пак, да не забравяме едно – всички изпълнители на финала казваха Европа или нещо друго. Нашето момиче отправи силен поздрав - “България....” Замислям се, че е време да се помисли да се смени организаторът на родното издание на Евровизия. Нека правата ги вземе някой с пари, на който му пука за това събитие. Защото то не се провежда просто така, а си има идея, която ние тук не разбираме. И тя не е някой да стане звезда, а да представи България.
Горд съм с Поли и НА ИНАТ ЩЕ ВЯРВАМ В БЪЛГАРСКАТА ПЕСЕН, НА БЪЛГАРСКИ
ЕЗИК!
Поклон пред страхотното гласовито чудо!
>
Коментари
Публикуване на коментар