"Говори ми без глас..."
15.05.2011
Една среща по пантофи ме накара да слезя от стълбата
Те са щастливи хора!
„Най-после онемях” – така иска да се казва следващата ми книга... Преди ни говореше с филмите си, сега с написаното от него, а той няма глас... Рангел Вълчанов! Не знам от къде да започна...
Многоточието го използвам когато не знам как да продължа. Тази неделя сутрин е различна, емоционална и незабравима. Почувствах се толкова малък. Днес няма да гледам повече телевизия. Няма смисъл, защото това, което видях не може да бъде продължено, заместено или така хубаво, както „По пантофи” на Валерия Велева.
Когато се чудех какво да гледам попаднах на един разговор лишен от глас и той ме накара да се просълзя. Направо се разплаках, особено на финала му, когато сълзите на всички участници в него се виждаха...
Когато големите хора има какво да ни кажат не е нужно да могат да говорят. Не е нужно да крещят за да ги чуем. Когато големите са големи, всички сме малки. Но тук не мога да пренебрегна факта, че човекът който им дава думата е голям. За да застанеш срещу толкова силен, буден, умен, талантлив и харизматичен човек трябва да си готов за това. ТЯ ме плени и ме накара да вярвам, че има смисъл от този път, по който вървя.
Разговорът без глас с Рангел Вълчанов беше толкова емоционален, колкото... Не мога да намеря сравнение. Та аз сега цял ден ще има върху какво да размишлявам. Да чувам думите му, да мисля върху жестовете му, да се усмихвам на намигането му, да се чудя това филм или истина беше...
Той скоро ще стане на 85, няма глас, а толкова неща ни каза. Този буден, закачлив, шеговит и уникален човек. Той, той, той... Той е велик. По велик от великите. И точно такива хора си струва да познаваме. Не е задължително лично. Може и от дистанция, но си струва да се учим от тях, защото те винаги ще бъдат по-добри от нас.
Това е първото нещо, което пиша под толкова емоционално въздействие. Този разговор по пантофи ме развълнува. За първи път се почуствах така... Искам да познавам такива хора и да се уча от такива личности. Искам да вървя по този път, защото тези хора са големи. А не онези, които си мислим че са. Не си ти, и ти, и ти, и тя, и онзи, и онази, а ТОЙ! Голям и вълшебен човек...
Ако не знаеш за какво ти говоря – намери го в нет-а. Ще ме разбереш...
Една среща по пантофи ме накара да слезя от стълбата
Те са щастливи хора!
„Най-после онемях” – така иска да се казва следващата ми книга... Преди ни говореше с филмите си, сега с написаното от него, а той няма глас... Рангел Вълчанов! Не знам от къде да започна...
Многоточието го използвам когато не знам как да продължа. Тази неделя сутрин е различна, емоционална и незабравима. Почувствах се толкова малък. Днес няма да гледам повече телевизия. Няма смисъл, защото това, което видях не може да бъде продължено, заместено или така хубаво, както „По пантофи” на Валерия Велева.
Когато се чудех какво да гледам попаднах на един разговор лишен от глас и той ме накара да се просълзя. Направо се разплаках, особено на финала му, когато сълзите на всички участници в него се виждаха...
Когато големите хора има какво да ни кажат не е нужно да могат да говорят. Не е нужно да крещят за да ги чуем. Когато големите са големи, всички сме малки. Но тук не мога да пренебрегна факта, че човекът който им дава думата е голям. За да застанеш срещу толкова силен, буден, умен, талантлив и харизматичен човек трябва да си готов за това. ТЯ ме плени и ме накара да вярвам, че има смисъл от този път, по който вървя.
Разговорът без глас с Рангел Вълчанов беше толкова емоционален, колкото... Не мога да намеря сравнение. Та аз сега цял ден ще има върху какво да размишлявам. Да чувам думите му, да мисля върху жестовете му, да се усмихвам на намигането му, да се чудя това филм или истина беше...
Той скоро ще стане на 85, няма глас, а толкова неща ни каза. Този буден, закачлив, шеговит и уникален човек. Той, той, той... Той е велик. По велик от великите. И точно такива хора си струва да познаваме. Не е задължително лично. Може и от дистанция, но си струва да се учим от тях, защото те винаги ще бъдат по-добри от нас.
Това е първото нещо, което пиша под толкова емоционално въздействие. Този разговор по пантофи ме развълнува. За първи път се почуствах така... Искам да познавам такива хора и да се уча от такива личности. Искам да вървя по този път, защото тези хора са големи. А не онези, които си мислим че са. Не си ти, и ти, и ти, и тя, и онзи, и онази, а ТОЙ! Голям и вълшебен човек...
Ако не знаеш за какво ти говоря – намери го в нет-а. Ще ме разбереш...
Коментари
Публикуване на коментар