Искам да стана... Татко!

16.06.2011

Годините летят, мечтите се реализират, доброто побеждава

Всички приятели слушат от 30 дни за моя рожден ден. Ще стана на 30. Скоро. И това не спира да ми канти в главата. В началото на годината един мой приятел и той приключи с 20-те и си спомням как се вайкаше. Казвах му да не му пука. Но защо на мен толкова ми пука? Всеки ден си правя някакви равносметки, бълват мисли в главата ми, пожелавам си някакви материални неща. Пиша ги на листчета :)

Като дете не съм искал да стана “звезда”, а Татко. Това е била моята бебешко-детска мечта. Да бъда Татко. Сега малко преди 30-те още мечтая за това, но определено не се чувствам готов. Малък съм. Аз себе си не мога да отглеждам, какво говорим за душичка, която ще направи всичко -смислено.

Проблемът е, че не знам точно какво искам от себе си. Имам много постигнати мечти. Много от тях ги дължа на късмет, други на труд, трети на жертви, четвърти на лично самоизграждане и не на последно място на хора от живота.

Има такива, които определено са изиграли ключова роля в моето професионално и лично развитие. С много от тях днес не сме в близки отношения. Последната годината страдах за това. Вече не. Така е трябвало да се случи. Иначе няма как да стана голям. Тъпото е, че съм голям на години, но не и на акъл. Често ми казват – малък си. Да, така е! За някои неща, но не мисля, че не ги разбирам онези работи. И много добре ми е ясно, че не щъркелът носи бебетата, а те се създават. Като всичко красиво в нашия живот. Последните 5 години живея за това да бъде всичко около мен красиво. Много успешно работя по казуса, а всичко негативно и грозно го игнорирам. С добро! Това е една от причините много от моите познати да си мислят, че съм се променил в лоша посока. Нека за тях е лоша, за мен е спокойна.

Защо в България, когато решиш да живееш чисто те хулят?

На този въпрос никога няма да открия отговор, защото не ме интересува. Човек трябва по-редовно да работи върху изчистването на съзнанието си от негативни мисли. Когато се съсредоточи върху негативизма, отмъщението, злобата, завистта, лицемерието и войната – тогава няма как да бъде истински щастлив. То щастието е преходно и трудно уловимо, но може да се докосваме до него. Когато ни липсва, да намерим начин да го открием. Все някъде се е скрило.

От седмици мисля за моя рожден ден. Обичам празниците си. Последните 2 години ги отбелязвах скромно и красиво. Но тази година няма да е така. Дадох си сметка, че за 10 години живот в столицата, няколко лични успехи, професионалните също не са за пренебрегване, АЗ съм доволен от порастването си. За мое щастие успях да спазя златното си правило. Никога да не използвам леглото за някакви неинтимни цели. Всичко постигнах с упоритост, труд и малко късмет – среща с правилните хора. Няма как да не се гордея със мене си.

Да, между професионалното израстване 2 пъти ми разбиха сърцето, загубих “истински” приятели, разочаровах се от доверени лица. Макар и променено сърцето ми отново е готово да живее с друго, макар все още да го търся. Ще се появи, защото животът е прекрасен! Искаме ли го такъв, той наистина ще е. Боли когато лекуваме с време предателството, но явно е неизбежно.

Казват ми, че съм краен, но предпочитам така. Нещо скъса ли се, пропука ли се, то няма как да бъде отново цяло. Нищо не се лепи или зашива. Веднъж нарушена ли е цялостта, тя няма как да бъде поправена.

Ще празнувам!

С много хора, но всички, които поканя ще са харесвани от мен. (Дано няма пропуски. Грешки със сигурност няма да има.) Реших, че няма нужда да изказвам признателност (чрез покана) на онези, които през годините бяха близо до мен, но по решение на съдбата (или тяхна лична) вече не са. Искам да видя онези, които днес харесвам. Които днес уважавам. Които утре да бъдат с мен. Тази година не искам да бъда учтив с никого, а да бъда естествен. Няма нужда от това на точно този празник да бъдем лицемерни, дори и професионално.

Това писмо го адресирам до себе си и всички, които се вълнуват от него. То може и да звучи оправдателно, но не е такова, а истинско. Не искам повече да крия, че ТЕБ не те харесвам вече. Не бива да се лъжем един друг. Някои неща наистина приключват и това не е самозабравяне, а нов път, по който всеки е поел. Може би аз съм се отклонил от общата ни пътечка, а може и да си ти. Но такъв е животът. Събира и разделя. И понякога не е лошо да помислим защо се случва и дали е правилно. Аз помислих и съм много убеден в решението си.

Най-интересното е, че аз наистина мечтая да съм Татко. Като стана голям искам да съм Татко. Ама съвсем сериозно. За сега съм голям само по някои точки от правилата в живота. Иначе съм малък. За сега станах просто по-добър и искрен.

А материалните си желания съм си ги написал на хартия. Дано се осъществят. Вярвам в това и в доброто у хората. Защото аз не се вълнувам от ТЕБ, а от това какво мога да науча. Все пак съм малък...

Поканите – скоро! Има 10 дни!

Стани

*ТЕБ – ако се откриваш между думите, това означава че си ти. Не визирам конкретно лице, а група личности.