Омразата е родена от любовта

24.06.2011
Ти избяга от мен, а не аз от теб

Забелязвам, че човек започва да се заяжда с другите, да прави магарии, да говори зад гърба им тогава, когато изпитва най-много любов. Но тази любов не е като онази другата, а разболяла се любов. За съжаление всички търсят хапче за лекуване от емоционалната болка, но никой не се замисля, че понякога любовта се разболява и така тя умира. Без да се търси лек.
В живота си имам няколко човека, които превърнаха любовта си към мен в голяма омраза, която дори не искат да си признаят. Често се заяждат, правят ми мръсни номера, предричат ми лоши неща. И това всичкото от любов, защото аз знам, че те тайно в себе си страдат. Страдат, защото не е като преди и вече сме други...

Но как тръгнахме по различни пътища?
Те ли си тръгнаха от мен или аз от тях?
Истината е, че винаги единият си тръгва. За съжаление няма как да се случи. Колкото и да боли понякога всичко свършва. Мечтите ми стигат до там, да искам нови пътища, хоризонти и връзки. Никога не съм искал всичко да приключва. Винаги съм вярвал, че истинските отношения прерастват в друго.
Почти една година се борих за приятелска любов, която беше предадена както Юда предал Христос. Болезнено. И ако Божия син може да прости, аз не мога.
Kаква е тази любов?
Има един човек, който много инвестира в мен. Аз никога не спирам да споменавам това и няма и да го отрека. Ако не беше тази ръка, тези съвети и този път, аз днес щях да пия по квартите българска водка и да се чудя защо е толкова скапана тази държава? Още се чудя, но без да пия. Но когато животът ни се промени, се променяме и ние. Всички растем. Дори и големите растат. Всички променяме желанията си, целите си. Но когато се построи нова магистрала то е за хубаво. За съжаление в живота не е така. Винаги гледаме на нея като нестабилна.
Смяната на няколко работни места през последните 5 години (общо три, второто просто го закриха) ме направи добър в занаята! Така го чувствам. Успях да опитам от няколко неща, да си дам реална оценка за ситуацията и да начертая план поне за година напред. Знам, че сега слагам основите, а се надявам до 5 години да съм построил магистралата, която да ме отведе в нови и непознати земи. Ако това се случи, съм сигурен, че след 5 години всички ще са доволни. Тогава няма да има с какво да дразня.
Все повече си правя самооценка. Знам, че имам много още да уча и най-хубавото е, че искам да уча. Но искам и друго да намалее омразата. Излишна е, особено като знам, че тя е породена от любов. И ти го знаеш, нали?

*публикувано със 6 дневно закъснение