Животът не е кратък!

25.06.2011
Нека живеем днес без да се притесняваме колко ще продължи

Тази сутрин станах по-рано. Всяка сутрин отварям очи между 7 и 8, но в събота сутрин ги отворих малко след 6. Легнах си късно, спах неспокойно, бурята беше силна и ми се „представи” подобаващо. Тъпото беше, че нямах шоколад.
Събудих се с усмивка. Остава още един ден от моите 29. Ах, че хубаво! Още не се притеснявам, че вече никога няма да бъда на 20 и... Излязох на терасата, погледнах улицата, лепите, Витоша, София. Миришеше хубаво, всичко беше измито и ново. Градът беше красив. Това ме накара да вярвам, че предстои един уникално вълшебен уикенд.
Сега пиша, а по план график трябваше да организирам. Но вчера съдбата ме изненада и всичко за миг се уреди. И това, ако не е късмет.
Късмет е всичко в този живот, но рядко го осъзнаваме. Обикновено когато имаме някаква върхова емоционална ситуация оценяваме продължителноста на животът, но не и как се стигна до там и какво ни очаква след това. Когато загубим близък си казваме, че трябва да живеем днес, защото не се знае до кога. Когато сме много щастливи пак измерваме времето. Истината е, че ние нямаме право да го измерваме. Животът ни е толкова дълъг, колкото ни е писано и не трябва да го слагаме в някакви рамки или да се състезаваме с него. Ако сме решили да сме сами, без човек до себе си, нека бъде така. Да не се притесняваме до кога.
Животът бил кратък – така чух в любимия си сериал. И точно заради това не трябвало да си пилеем времето в глупости, а да се съсредоточим върху желанията си. Това е много хубаво, но някак си не винаги можем да следваме целите си. И това, че се пилеем не е грешка. То също си е обогатяване.
Не искам да задълбавам тази тема, защото аз знам едно – не искам да живея с единствената мисъл, че утре може да ме няма или да е късно да направя нещо важно. Искам да живея ДНЕС! Все пак няма вариант да надживеем човечеството. За къде бързаме тогава? А и всеки един ден е по-дълъг от предния. Така че, кое му е краткото?
Има и хора, които живеят вечно. Те едва ли са измервали животът си с часовник... Но ние определено не сме от тях, защото го измерваме...