За джаза и еднодневките
12.10.2011
Вдъхновявай ме!
Днес пих кафе в едно заведение, което е на път да се превърне в мое любимо - зимно. Само малко светлинка и топлинка му трябват и става перфектното място за чай, капучино, дълго кафе, лаптоп или приятелска сбирка. Близо е до емблематично любовно място в София, а цените са най-тънките в района. Днес бяха пуснали джаз, което ме накара да се замисля, колко хубава е тази музика. Отдавна не бях слушал звуци, които да ме накарат да пиша. Последно време само някакви емоции провокират да отворя нов текстови файл за лични изблици, но този път за това е виновен Джаза. Онзи хубав нежен и много магнетичен ритъм, който стотици години е една от причините да има истинска култура в музиката. Далеко съм от идеята да разбирам, а с историята съм направо скаран, но явно според проф. Любо Стойков имам правото да изнеса лекция, по професията, която упражнявам. Липсва ми подходящото образование, но благодарение на своето минало днес главата ми е пълна с достатъчно знания. В началото така бях глътнал бастуна, че не знаех къде се намирам и върху какво точно да се съсредоточа. Разказвах лични стари истории, пресни професионални.... Едни очи бяха вперени в мен, все едно ще има разкажа тайната на света. Имаше и такива, които ме гледаха подозрително, а едни не мога да ги забравя – тотално лишени от желание за слушане. Е, не бяха като онези мои/те очи, с които се видях през юли, но и тези ме накараха да говоря директно без спирка. Обърквах се на моменти, емоционалното ми състояние също не остана скрито. Исках да съм полезен. Достатъчно интересен и малко впечатляващ. Аз изнасях лекция. Та това си направо постижение и мега огромно признание. И всичко благодарение на това, че един човек уважава труда и това, което правя. Едва ли някога моето мнение за проф. Стойков ще се промени. Той знае как да накара един начинаещ професионалист да вярва в себе си и да иска да върви напред.
Нека ме прощават студентите, но не бях най-добрия, който можеше да излезе пред тях, но се радвам, че час и половина бяхме заедно. За завиждане си е, аз дори го правя спрямо себе си. И се радвам да си го призная.
Спомням си, че нарочно изминах пеша разстоянието от НДК до паметника „Левски”. Носех 20 копия на HELLO! в неустойчива торбичка, слушах музика и се усмихвах. ИмаХ си повод, който вдъхновява. Не мислех какво ще говоря, защото осъзнах за пореден път, че когато съм истински, когато съм откровен тогава съм разбран и тогава получавам това, което искам.
Рискувах и директно си казах – искам да те целуна. И го направих и за това получих и втора. И това, защото изрекох онова, което искам. За първи път ми беше и осъзнах, че щом при целувката действа така, значи и в живота мога да го правя без да се притеснявам. Последната година го прилагах това правило, но винаги се съмнявах. Няма за какво. Имено по тази причина не ме гони мисълта дали се представих добре пред бъдещите life style журналисти. Признавам си, че в част от тях припознах бъдещи колеги, но се надявам те да получат реален шанс да се доказват, защото последно време интригата и курвалъка са с предимство. Не знам на кого е нужно вместо да се водят интересни разговори да се обсъждат другите, само защото не ги познават. На каквото е била подложена една от моите девойки. Но тя не се е притеснила. Все пак знае как се постигат мечтите и как се изкачва стълбицата на успеха. Това е доста неразбрано нещо в тази игра, но през последните години забелязвам разни изключения, с които си приличаме. Защото визията е до време, а сексуалното желание на моменти окапва. И тогава ни остава само сърцето. Онова, което прави душата ни красива и жива. А вдъхновението – то трудно се открива и за това трябва да се подхранва с вкусни неща. Вярата в него е задължителна, а времето на действие – то е неизмеримо. Понякога и една вечеря може да замести цяла година от чувства.
Еднодневките ми е любима тема още от времената, в които ме вълнуваха градските легенди. Никога не съм ги разбирал и не мога да ги приема. Особено в музиката. Помните ли едно момче, което се нарече Моникс (или нещо от сорта). Доста вложени средства в продукт, който аз не харесвах (защото не беше толкова уникален, а и се надуваше безобразно много!). Едва ли има продукт, който се одобрява от всички хора, за това не се притеснявам когато нещо не ми харесва. И мен в моята гилдия не ме приемат, ама не им се сърдя. Личен вкус. Та за него. Той бързо беше наложен, бързо беше забравен. Един момент, който толкова светкавично започна, че не разбрах кога свърши. Музиката не е ли изкуство? Музиката не е ли начин на живот? Не е лесно, но когато човек иска той не бива да намира причина да се откаже. Или когато спонсорът спре кранчето спира и начина за реализацията. Не разбирам, не харесвам, не се вдъхновявам.
Едно е да си известен с нищо, но да се опитваш да станеш известен с талант, а после да спреш... Където тогава е талантът? И защо злоупотребяваш с него? Всички можем да правим добър секс, но не сме проститутки, нали? Защо тогава като си надарен музикално, използваш даденото за лични облаги?
Еднодневки! И не визирам само това момче, визирам всички като него, а те са много. Всъщност се сетих за Моникс, защото той често се изявяваше в същото кафе от днес, но май спря. Все едно. Визирам много поп певци. Някои, от които пробват в другия жанр след като не станат известни в този, не чалгаджийския. Да, преди това го плюеха, но нали всичко не е от любов към музиката, а за кинти, слава и секс.
Музиката идва от сърцето. Някак си не разбирам как започваш да харесваш онова, което преди това отричаш. Или пък е било за PR. Това е още по-ужасно. Тук се сещам за Мария Илиева. Певица с възходи и спадове, но феновете бяха с нея и при двете. Тя е отдадена на 100% и едва ли би направила компромис в името на сърцето... А вдъхновението от къде го намира? Още не е отговорила на този въпрос.
Попитаха сме скоро има ли вдъхновение?
Има! – отговорих аз и... продължавам - Вдъхновявай ме! Повече – във всяко едно отношение.
Вдъхновявай ме!
Днес пих кафе в едно заведение, което е на път да се превърне в мое любимо - зимно. Само малко светлинка и топлинка му трябват и става перфектното място за чай, капучино, дълго кафе, лаптоп или приятелска сбирка. Близо е до емблематично любовно място в София, а цените са най-тънките в района. Днес бяха пуснали джаз, което ме накара да се замисля, колко хубава е тази музика. Отдавна не бях слушал звуци, които да ме накарат да пиша. Последно време само някакви емоции провокират да отворя нов текстови файл за лични изблици, но този път за това е виновен Джаза. Онзи хубав нежен и много магнетичен ритъм, който стотици години е една от причините да има истинска култура в музиката. Далеко съм от идеята да разбирам, а с историята съм направо скаран, но явно според проф. Любо Стойков имам правото да изнеса лекция, по професията, която упражнявам. Липсва ми подходящото образование, но благодарение на своето минало днес главата ми е пълна с достатъчно знания. В началото така бях глътнал бастуна, че не знаех къде се намирам и върху какво точно да се съсредоточа. Разказвах лични стари истории, пресни професионални.... Едни очи бяха вперени в мен, все едно ще има разкажа тайната на света. Имаше и такива, които ме гледаха подозрително, а едни не мога да ги забравя – тотално лишени от желание за слушане. Е, не бяха като онези мои/те очи, с които се видях през юли, но и тези ме накараха да говоря директно без спирка. Обърквах се на моменти, емоционалното ми състояние също не остана скрито. Исках да съм полезен. Достатъчно интересен и малко впечатляващ. Аз изнасях лекция. Та това си направо постижение и мега огромно признание. И всичко благодарение на това, че един човек уважава труда и това, което правя. Едва ли някога моето мнение за проф. Стойков ще се промени. Той знае как да накара един начинаещ професионалист да вярва в себе си и да иска да върви напред.
Нека ме прощават студентите, но не бях най-добрия, който можеше да излезе пред тях, но се радвам, че час и половина бяхме заедно. За завиждане си е, аз дори го правя спрямо себе си. И се радвам да си го призная.
Спомням си, че нарочно изминах пеша разстоянието от НДК до паметника „Левски”. Носех 20 копия на HELLO! в неустойчива торбичка, слушах музика и се усмихвах. ИмаХ си повод, който вдъхновява. Не мислех какво ще говоря, защото осъзнах за пореден път, че когато съм истински, когато съм откровен тогава съм разбран и тогава получавам това, което искам.
Рискувах и директно си казах – искам да те целуна. И го направих и за това получих и втора. И това, защото изрекох онова, което искам. За първи път ми беше и осъзнах, че щом при целувката действа така, значи и в живота мога да го правя без да се притеснявам. Последната година го прилагах това правило, но винаги се съмнявах. Няма за какво. Имено по тази причина не ме гони мисълта дали се представих добре пред бъдещите life style журналисти. Признавам си, че в част от тях припознах бъдещи колеги, но се надявам те да получат реален шанс да се доказват, защото последно време интригата и курвалъка са с предимство. Не знам на кого е нужно вместо да се водят интересни разговори да се обсъждат другите, само защото не ги познават. На каквото е била подложена една от моите девойки. Но тя не се е притеснила. Все пак знае как се постигат мечтите и как се изкачва стълбицата на успеха. Това е доста неразбрано нещо в тази игра, но през последните години забелязвам разни изключения, с които си приличаме. Защото визията е до време, а сексуалното желание на моменти окапва. И тогава ни остава само сърцето. Онова, което прави душата ни красива и жива. А вдъхновението – то трудно се открива и за това трябва да се подхранва с вкусни неща. Вярата в него е задължителна, а времето на действие – то е неизмеримо. Понякога и една вечеря може да замести цяла година от чувства.
Еднодневките ми е любима тема още от времената, в които ме вълнуваха градските легенди. Никога не съм ги разбирал и не мога да ги приема. Особено в музиката. Помните ли едно момче, което се нарече Моникс (или нещо от сорта). Доста вложени средства в продукт, който аз не харесвах (защото не беше толкова уникален, а и се надуваше безобразно много!). Едва ли има продукт, който се одобрява от всички хора, за това не се притеснявам когато нещо не ми харесва. И мен в моята гилдия не ме приемат, ама не им се сърдя. Личен вкус. Та за него. Той бързо беше наложен, бързо беше забравен. Един момент, който толкова светкавично започна, че не разбрах кога свърши. Музиката не е ли изкуство? Музиката не е ли начин на живот? Не е лесно, но когато човек иска той не бива да намира причина да се откаже. Или когато спонсорът спре кранчето спира и начина за реализацията. Не разбирам, не харесвам, не се вдъхновявам.
Едно е да си известен с нищо, но да се опитваш да станеш известен с талант, а после да спреш... Където тогава е талантът? И защо злоупотребяваш с него? Всички можем да правим добър секс, но не сме проститутки, нали? Защо тогава като си надарен музикално, използваш даденото за лични облаги?
Еднодневки! И не визирам само това момче, визирам всички като него, а те са много. Всъщност се сетих за Моникс, защото той често се изявяваше в същото кафе от днес, но май спря. Все едно. Визирам много поп певци. Някои, от които пробват в другия жанр след като не станат известни в този, не чалгаджийския. Да, преди това го плюеха, но нали всичко не е от любов към музиката, а за кинти, слава и секс.
Музиката идва от сърцето. Някак си не разбирам как започваш да харесваш онова, което преди това отричаш. Или пък е било за PR. Това е още по-ужасно. Тук се сещам за Мария Илиева. Певица с възходи и спадове, но феновете бяха с нея и при двете. Тя е отдадена на 100% и едва ли би направила компромис в името на сърцето... А вдъхновението от къде го намира? Още не е отговорила на този въпрос.
Попитаха сме скоро има ли вдъхновение?
Има! – отговорих аз и... продължавам - Вдъхновявай ме! Повече – във всяко едно отношение.
Коментари
Публикуване на коментар