Една сряда, в която и „Столичаните” бяха тъжни
Чувал съм, че наричат сряда – малкият петък. Не знам защо, след като този ден е напълно неподходящ за парти вечер. Предпочитам четвъртък, защото някак си после избутваш петък и започва мини ваканцията. Но тази сряда беше някаква знакова. Всички бяха решили да правят парти по някакъв повод. Поканите прииждаха, а моите колеги се чудеха къде повече ще намажат – едни клюки, други пиене, но никой не търсеше стойностното. Аз избрах него – ревю в частен столичен клуб. Своя 10-ти юбилей отпразнуваха в недостъпната за журналисти „Резиденция” ZBR Woman. The Residence е частен клуб само за богати хора и влизането с него е само с карта, а сега за първи път вратите му бяха отворени. Ние простосмъртните нямаме достъп, а на откриването бяхме забранени. Е, сега го видяхме, но по-интересно беше, че медиите на това изискано събитие бяха малко. А какво ли да бъде - по същото време известно уиски правеше парти, където се раздаваха бутилки. Галена представяше новия си албум в киното, където цялото чалга съсловие се натокало да се покаже пред клюкарите. Известният и любим коафьор Жоро Петков представи първия си албум посветен на първата му десетка в кариерата. Малко съжалявам, че не достигнах до това събитие, защото на него са присъствали само класни имена, а обстановката и емоцията във въздуха са били впечатляващи. Такива коментари чух, а на източника ми може да се вярва.
Като цяло след ревюто избрах „Столичани в повече”, които този път бяха малко тъжни. Като едрогърдите непознати девойки на ревюто. Нямаше фотографи, мазни репортерчета, които да сипят лой с комплименти, нямаше кой да им се подмазва. Истински важните бяха си намерили мястото и не обръщаха внимание на онези, които от любезност бяха поканени. Коктейлът го пропуснах, въпреки че беше изискан. Бързах за сериала си, а и не ми се лицемерничеше с разни измислени персони. Не исках да изпусна поредната драма, но този път както споменах сценаристите не са били в настроение и лафове липсваха. Столичаните ми бяха тъжни като Стела от X Factor. Фен съм на това момиче и не разбирам защо я плюят. Плачела – ми всички плачем. Често го правела – ами чувствителна е. Аз и вярвам, защото нейната крехка душа се сблъсква с мечти, за които явно не е смеела да мечтае. Тя наистина преживява всичко и то се усеща. Няма как да ми настръхва кожата като я слушам, а аз съм опериран от подобни медийни неща. Няма как очите на Мария Илиева да ме излъжат.
Не беше смешна тази сряда, за това си налях чаша червено вино.
Само се надявам журналистите да са си изкарали добре. Те нали за това живеят за авантата и хорската раздумка. Само при Галена не знам как е било, но със сигурност е било интрига с ниво. Така е в попфолк културата и за това не ми липсва. Там някак си класата се бие с пошлото и не може едното да надделее. Изпълнители като Галена вдигат нивото, но други нейни простачки го свалят до безобразие. И колко ли от тях наистина са оценили труда на певицата, защото слуховете носят, че тя цял филм е представила... Е, сега другите ще поозлобят, а може и да копират.
Само не разбрах до кога медиите ще обръщат внимание на личните си нужди, а не на професионалните. И ако политическите и криминалните репортери обслужват интереси, то те го правят и за своя облага. Светските блажат само душата си, читатели и зрители – вятър ги вял на бял кон. Все пак важно е аз да съм добре, другия нека завижда!
Като цяло след ревюто избрах „Столичани в повече”, които този път бяха малко тъжни. Като едрогърдите непознати девойки на ревюто. Нямаше фотографи, мазни репортерчета, които да сипят лой с комплименти, нямаше кой да им се подмазва. Истински важните бяха си намерили мястото и не обръщаха внимание на онези, които от любезност бяха поканени. Коктейлът го пропуснах, въпреки че беше изискан. Бързах за сериала си, а и не ми се лицемерничеше с разни измислени персони. Не исках да изпусна поредната драма, но този път както споменах сценаристите не са били в настроение и лафове липсваха. Столичаните ми бяха тъжни като Стела от X Factor. Фен съм на това момиче и не разбирам защо я плюят. Плачела – ми всички плачем. Често го правела – ами чувствителна е. Аз и вярвам, защото нейната крехка душа се сблъсква с мечти, за които явно не е смеела да мечтае. Тя наистина преживява всичко и то се усеща. Няма как да ми настръхва кожата като я слушам, а аз съм опериран от подобни медийни неща. Няма как очите на Мария Илиева да ме излъжат.
Не беше смешна тази сряда, за това си налях чаша червено вино.
Само се надявам журналистите да са си изкарали добре. Те нали за това живеят за авантата и хорската раздумка. Само при Галена не знам как е било, но със сигурност е било интрига с ниво. Така е в попфолк културата и за това не ми липсва. Там някак си класата се бие с пошлото и не може едното да надделее. Изпълнители като Галена вдигат нивото, но други нейни простачки го свалят до безобразие. И колко ли от тях наистина са оценили труда на певицата, защото слуховете носят, че тя цял филм е представила... Е, сега другите ще поозлобят, а може и да копират.
Само не разбрах до кога медиите ще обръщат внимание на личните си нужди, а не на професионалните. И ако политическите и криминалните репортери обслужват интереси, то те го правят и за своя облага. Светските блажат само душата си, читатели и зрители – вятър ги вял на бял кон. Все пак важно е аз да съм добре, другия нека завижда!
Коментари
Публикуване на коментар