Случват ли се чудеса на Коледа?

25.12.2011
Празникът е в сърцето, а не пред очите…


Всяка година на 25 декември се сещам за една Коледа, когато бях много тъжен. Тогава получих един sms - на Коледа се случват чудеса. Аз толкова повярвах в него и се надявах това да е истина. Чаках чудото да се случи, а по това време исках само едно – да не бъда сам. Бях влюбен до уши, но любовта ми не ме правеше щастлив, а нещастен. Чудото беше, че се разделихме два дни след нова година, но сърцето ми не спираше да страда две години. До деня, в който отново бяхме заедно.
Но Коледа никога не беше такава какво я исках.
Дори онази, в която бяхме заедно, направихме една елха, усмихнахме се и бяхме щастливи. Коледа винаги беше ден за чудеса, които никога не се случваха.
Миналата Коледа едно чудо се случи. Открих коледния дух!
Как се стигна до този момент? С много нещастливи празници. Първият ми празник отделен от семейството беше с тях и тогава се случи най-прекрасното събитие в рода ни. 12 месеца по-късно загуба на близък очерни празника. Последваха няколко години, в които посещавах дома на мои приятели. Преди две зими избрах работата, а миналата посетих семейството си. Тогава се случи истинското чудо – открих какво е този празник за нас хората. Не парите, не подаръците, не голямото пазаруване, не хубавата елха, светлинките в душата са важни! Те трябва да мигат, защото само тогава Коледа е истинска.
Днес съм сам в нас, но съм щастлив. Коледа е семеен празник, а когато човек е възпрепятстван да бъде с близките си, по-добре да си остане в своя дом, защото така е редно. Не намирам нищо нередно, защото кога и как може да се правят равносметки. Забелязал съм, че за повечето хора празниците в края на декември са маси отрупани с храна и напитки. За душевното - време липсва, а откровените разговори са ненужни. По тази причина повечето хора забравят да запалят звездата в сърцето си.
От вчера започна тежкия разговор с мен, с моята душа. За първи път от моето 30 годишно съществуване аз успях да бъда искрен на 100% със себе си и да мога да направя нужните равносметки. Спомням си, че Елена Петрова ми каза, че го прави всяка година на Коледа. Сяда срещу елхата и и разпределя какво иска да вземе със себе си през новата и какво да остави в старата година. Аз започнах да го правя и самотата в дома ми е само физическа. Всичко останало е повече от приказно. Това е моето чудо – да намеря себе си изгубен в проблемите, лицемерието и алкохола.
Наистина се случват чудеса, а аз за първи път отворих подарък, който ме очакваше под елхата. На 25 декември. Моите малки джуджета-племенници ми бяха пратили пакетче, което оцеля до днес. Тази сутрин станах и първото нещо беше да го отворя. После разчистих от вечерята, стоплих си мляко и закусих с коледен сладкиш. Празникът е топъл, усмихнат, малко мълчалив, но в това е красотата му. Не приказките правят човек щастлив, а състоянието на духа му.
Забелязвам, че повечето хора не обичат да общуват със себе си. Действат първосигнално и робуват повече на егоистичното си аз, а не на личното, което е по-навътре в сърцето. Понякога човек трябва да мисли преди да действа, защото така може да открие истинското си желание.
Моето беше да бъда на място, с хубави хора. Обстоятелствата промениха плановете в последния момент и аз се отказах от пътуването. Часове преди да бъде осъществено. В това няма нито лошо, нито тъжно, защото така е редно – казва и разумът, и сърцето. Естествено има и неприемащи хора обстоятелствата, но това е защото те не питат себе си какво всъщност се случва. Първосигналното действие замъглява очилата им и те не виждат каква е истината. Понякога малкото камъче може да обърне цяла планина, а когато това се случи трудно после тя може да бъде преместена отново.
Тази година загубих двама човека от живота си. Дълги години те бяха диамантите, които карат очите ми да блестят. Служех на чувствата им, а моите бяха подхранвани от захарни близалки.
Сега се сещам за една коледа, когато се прибрах от семейната софра в София за да бъда с любовта. Рано сутринта на 26.12 ние се видяхме и час по-късно бях отпратен. Никога повече не се чухме. Беше гадна Коледа. А след нея преживях и по-страшната – само едно съобщение – случват се чудеса.
Изминалата 2011 беше пълна с чудеса. Аз започнах да гледам без розови очила. Нараняването беше често срещано явление, но и щастие не липсваше. Убедих се в приятелството на хора, които наистина ме обичат, убедих се в лицемерието и егоизма на онези, които само говореха, че ме обичат. Няма толкова безчувствен човек, който да твърди, че няма сълзи когато има болка. Още е трудно да се приеме предателството, но когато то е непростимо трябва да се преодолее и да се продължи напред. Искам тази година тези хора да останат в миналото, защото идва нова, която ще е изпълнена с още трудности, но и с радости, а те трябва да бъдат споделяни с онези, които не само говорят, но и действат. Защото чудесата не са за очите, а в сърцето. Когато то ги усети, няма по-голямо щастие от това.
Тази Коледа е красива, семейна и не толкова самотна. Започнаха празници, които за първи път ще бъдат посветени на моето лично аз. А това не ме прави тъжен, а готов – да имам свое семейство. Това е знакът, който Дядо Коледа ми показва. Време е Коледа да бъде истински семейна. Приятелите са семейство, но семейството, което сами създаваме ни прави по-смислени. А тези мисли когато минат през главата и сърцето означава, че вече съм пораснал и готов за сериозните неща в живота. Защото кариерата, купоните и егоистичното чувство на духа са типични за вторите десет от живота. Идва моментът когато трябва да влезем в графата – зрели, а аз вече се чувствам готов за това.
От миналата Коледа вярвам в Дядо Коледа. Той наистина съществува, но не материално, а в душата ни. Ако го допуснем в сърцето, той ще прави всеки един празник по-вълшебен.
Весел празник на всички добри хора! И не се сърдете за глупости, действайте със сърцето!!!