Град на мечтите – история за едни изхарчени пари

10.09.2012
Всеки може да рисува, но не всеки продава творбите си.



Спомням си, че на партито по повод новата ми къща един човек ми каза, че съм нарцис, защото съм направил филм за себе си. Прожектирах на гостите дипломната ми работа от преди пет години, която разказа за житейския ми път в София. Истината е, че в лентата не участвам аз, а едно дете, но няма да разказвам публично сценария, защото има достатъчен глад за идеи, току виж някой професионалист ми я присвои и я реализира с някакви източени от някъде пари. То това се случва последните години, защото няма да забравя думите на една известна журналистка, която ми повтаряше да мълча и да се уча от нея, виж ти стажа й е с 6 години повече от моя. Пропускаше да ми спомене и леглата, през които е минала, защото в моя тефтер те са НУЛА. Преди две седмици Руслана Попова ми каза да си мълча за тази част от кариерата, никой няма да ми повярва. Без секс в България не се получава. Е, аз съм пълното доказателство, че мога да постигна нещо си без да си легна с някого.
Все едно, отплеснах се. Толкова съм възмутен от неделната си вечер, че кошмари сънувах. Реших, че преди сън ще погледам един документален БГ филм, който БНТ излъчи малко преди полунощ. Точно сега разбрах от Теньо Гогов (който харесва „Град на Мечтите“), че същото НЕЩО е имало премиера някъде пролетта в столичен МОЛ. Явно бюджетът е бил доста добър, защото като видях и финалните надписи колко са дълги, осъзнах, че бая средства са били похарчени за лишеното от съдържание НЕЩО. Знам, че нямам право да плюя след като аз самия нямам творчество, с което да изпъкна, но истината е, че имам творчество, но не занимавам публиката с него. Точно така казах на онзи мой приятел, който критикува дипломната ми работа. Тя е създадена за изпит, за мен и моите приятели. Не съм тръгнал да я навирам в очите на хората, защото този филм по ДЪРЖАВНАТА телевизия ми е наврян. Все пак тази медия се издържа от данъците на БЪЛГАРИТЕ. Частните канали от рекламите. Там нямаме право да искаме толкова много, но от БНТ имаме. Тя нали е нашата, обществената телевизия, която вероятно е платила доста за НЕЩО, пълно с продуктово позициониране. СЕМ, дано сте го гледали!!!
Дългият ми опит в попфолк сферата ме е научил на някои работи. Пропуски в описите във финалните надписи са доказателство, че създателите са искали просто да изразят възмущението си от този стил музика завладял Димитровград. Изкуствено населено място сътворено от БКП. Хубаво де, ама къде беше историята на този град. Толкова ли не намериха живи личности, които да разкажат как е започнало всичко и защо днес това е меката на попфолка? Ами моята баба е родена 1927 и още е жива, адекватна и приказлива. Този град е създаден 1947. Би трябвало да има. Само 65 години са минали, на 2.09 го отбелязаха. Ама не, идеята е да покажем гнусното и мръсното. Не разбрах и каква беше историята на бащата и сина. Защо се мразеха. Онази същата журналистка ме учеше, че трябва да разказвам подробно и информативно, защото зрителят може да не знае. Ами аз не знам историята им, но не я и разбрах.
Най-големият ми ужас беше когато разбрах, че зад този проект стоят Галина Щърбева и Лора Крумова. Две журналистки, от две различни телевизии, но нито едната не платила за да излъчи това НЕЩО.
Аз вярвам, че един режисьор има право да изразява себе си в работата си, но когато прави нещо комерсиално, то трябва да става и за гледане. Иначе къде отива изкуството, ако е само лично? Всеки може да рисува, но не всеки продава творбите си. Не може всичко, което се създава да се навира в очите на хората. Точно по тази причина все по-малко хора гледат телевизия. И аз съм от тях! Освен това е хубаво, като се харчат готови пари от някакви фондове, да внимаваме с продуктовото позициониране.
Ех, жалкото е, че съм мъж и няма как да ми се получат по-лесно нещата, но аз няма да спра да вярвам, че само с труд се постигат целите. А за професионализма… Може и да не съм, но ми се получава понякога… Иначе щях още да съм си в Севлиево.

P.S. Отдавна не бях писал в блога си, но този път съм емоционално провокиран. Сигурно сега ще си навлека още излишен гняв и най-вероятно никога повече няма да помириша телевизия отново, но някои истини няма нужда да се мълчат. Все пак ни се навират в очите.