Шоуто на бизнеса се превърна в ЦИРК

12.09.2012
След 10 професионални години се превърнах в непрофесионалист



И днес отново в работния процес намесих думата професионализъм. Все си мисля, че работя професионално и коректно, но с примерите, които всеки ден се набиват пред очите ми осъзнавам, че в България съществува и друг вид професионализъм – родния. По лични критерии, сексуални НЕзадръжки и пълна освободеност в интригантството. Всичко това трябва да бъде добре гарнирано с немарливост и липса на каквито и да било познания в работната материя. Понякога има изключения, но те са толкова объркани, че ако се опитвам да ги наредя в главата си, тя ще стане като центрофуга или нещо подобно.
Няма да забравя кампания за спасяването на Ади, в която се включих и аз. Беше толкова вълшебно, че едно момиче успя да събере сърцата на толкова много хора в едно да затуптят. Макар и да без да познавам другите Ангели усещах ритъма им, който съвпадаше с моя. Ужасното беше, че много болни от звездомания се възползваха от момента и забравиха след това изобщо какво се е случило. Любопитно ми е дали знаят развитието? Дали са информирани, че въпреки всички усилия част от крака и е ампутиран? Или всичко беше просто – да участвам и аз. Дори не ме вълнува отговора, защото той ще е лишен от каквато и да е било съдържателност. Болно ми е само, че толкова много хора и деца се нуждаят от помощ, но те нямат своите ангели. Всеки ден получавам поне по едно писмо за зов за помощ. Търсеха се 5500лв за едно бебе. И какво… За съжаление моята заплата е по-малка от хонорара на една поп певица…
По-тъжното е, че народна певица, продуцирана от гигант събира помощи за операция. Тъжно е, че такава голяма фирма стои зад гърба й, а всички в нея молят същите онзи, които правят един човек богат да дарят. Вярвам, че талантливата и красива Росица Пейчева ще пребори болестта и ще запази позитивния си дух, но дали след това тя защо да продължава да уважава и „шефа“ и „колежките“, които я дариха с благотворителен концерт, но не се отказаха от поне един хонорар. По-лесно е да се правят ненужно скъпи клипове за по 50 – 70 хилядарки, за да се надскачат една друга, а да не си помагат. Ако имаше истинско счетоводство съм сигурен, че тази година над милион са похарчени за клипове, които едва ли са избили инвестицията си.
Понякога се питам, защо хабя толкова емоции за неща, които ама изобщо не касаят личния ми живот. Уви, аз съм непрофесионалист по родните стандарти и натрупания работен опита ме провокира да изразя несъгласието си по много теми, които превърнаха шоуто без бизнес в цирк, но от кварталните. Ако имаше истински бизнес, то в музикалната сфера щяха да се инвестират избиваеми средства и стандарта щеше да е реален. Едно време имаше пари в попфолка, но те отдавна свършиха. Кръчмите са празни, а броят им намаля. Мъжете с бакшишите харчат в чужденеция и няма кой да пълни пазви и гащи със стотачки. Спомням си го онзи период. Една вечер вървях след една „звезда“ и събирах падащото от нея. В колата ги преброихме към пет хиляди евра. За една вечер…
Едва ли толкова получава депутатката Крумова, която ми е лична приятелка, но това не ми пречи да не се съглася с изявата й по телевизора. Не че не се справя, но мисля, че преди три години избра парламента пред СКАТ. Няма как да се съглася, че е редно да бъде и на двете места. Не заради заплатата и това, че българинът трудно може да съчетае две работни места, а защото е депутат, който ще разпитва депутати. Интересно ми е Волен дали ще й отиде на гости и какво ще се получи. За красивия манекен до нея няма да напиша и думичка, защото си стоеше перфектно на централна емисия.
Най-трагично по всички телевизии е лайфстайл блока. Всички журналисти си мислят, че това е най-лесната материя, за която не е нужно да имаш опит, познания и контакти. Особено последното, защото ежедневно някой ми звъни да ми иска номера на някого. Чудя се само същите тези хора дали са се питали аз от къде притежавам този указател? Ами едно време, моята учителка Ани Кожухарова ме караше да ходя по събития, да се представям и да събирам контакти, които после да поддържам. По тази причина все още мога лесно да работя. Всеки може да покани Мария Илиева на гости, но на колко от гостуванията й са задавани различни от стандартните въпроси. Ще взема да издам сборник с питанките, които никой водещ не трябва да задава.
„Нещо ново?“
„Имаш ли гадже?“
„Ще ни разкажеш ли повече?“
„Искам да те попитам нещо….“
„С друго да ми се похвалиш?“
„Има ли работа?“
Особено последното. Това е най-обидното питане, което съм чувал някога. Ако е компаньонка да я питаш, ама…
Работа обаче имаше за новата поп вълна, която заля България. И всичко започна от Графа, а после и Рафи, Ангел и Мо, Криско, Дивна, Поли Генова, Кристо и Лора, Играта и Лео…. Всичко, което слушах това лято беше родно, което ми пълнеше душичката, че отново има алтернатива, която публиката прие с широко отворени ръце.



Трябва да завърша позитивно, защото въпреки написаното моето истинско АЗ е чисто. Понякога си мечтая, че ще мога да реализирам всичко в главата си, друг път искам да приключа с всичко и да стана един барман, който по цяла нощ да купонясва, а през деня да се шляе. Алкохолът го спрях, поне няма да крада от пиенето. Все още си стоя на това място, на което се закотвих преди почти две години, но психолозите са казали, че точно толкова време е достатъчно за да ти доскучее. Май е време да се поразходя, стига да намеря истинска пътечка, по която да потичам. Но не искам от онези отъпканите, защото по тях вече вървят други, можещи и неможещи, и ще ме преследват да ме спънат. Не ме е страх, но нямам нужда от излишни рани.

Липсваш ми!