Началото на любовта (не)изгубила своя край

21.09.2012
Когато любовта е само чувство…




Преди шест години се влюбих истински и за първи път. След няколко месечно бленуване всичко се превърна в реалност, от която остана силната непреодолима болка. Ние мъжете не пишем, не говорим и не изразяваме чувства, защото някъде било написано, че това е за жените. Всички, които ме познават знаят, че аз сигурно съм най-емоционалния човек на земята, който винаги има емоции за изживяване. Понякога отнасям много критики за тази моя лудост, но истината е, че ако не съм такъв по-добре да не съм жив. Няма по-живо нещо от емоцията и търсенето на душевното щастие.
Всичко започна преди толкова много години и си мислех, че един ден ще свърши. Бях убеден, че преди почти две години това се случи, но всички знаем, че винаги след всеки огън остава малко жарава, която се поддържа по няколко причини. За претопляне или отново за разпалване. Колкото повече минава времето толкова повече се убеждавам, че ние хората сме сложни и колкото по-повърхностно гледаме на ситуациите, които подминаваме толкова повече губим истинското си Аз. Ако няма болка и сълзи, то ние никога няма да обичаме истински.
Всеки обича материалните неща, но всеки плаче на малките жестове. Понякога и само на песни, но когато те са гарнирани с алкохол говорим за наивност и самозалъгване. Болката от любовта трябва да се усеща в ежедневието, във всичко, което правим, в минутите, в които мозъка ни почива. Няма ли я тогава, това означава, че всичко е една лъжа. С чашката човек може да изрази много емоции, които обаче са подвластни единствено и само на онова, което искаме, а не на това, което в нас.
От три седмици не пия и осъзнавам, че в трезвото си състояние виждам много повече истини, които съм пропускал, маскирал, гримирал или просто подминал по пътя си. Много хора минават и още толкова поне ще влязат в дома на емоциите, но аз се уча да не страдам за грешките, защото само те ме учат как да развивам истинското си Аз.
Понякога прошка не е нужна, нужна е само една истинска дума, която да постави едно ново начало. Човек не се връща към миналото, човек започва нови отношения, които имат история. Това се случва през изминаващия месец, в който човек се връща толкова бързо в живота ми, колкото и да не съм предполагал. Но този човек е нов, с нови истории, с нови поводи за вечери, които са с най-красивото минало. Защото любовта между хората никога не изчезва, тя просто се променя.
Преди шест години срещнах една любов, която ме е наранила повече от колкото физическите сблъсъци в живота. Дала ми е толкова уроци, колкото не пише в нито една библиотека. Научила ме на неща, които никой не посмя да ми каже и ме направи онова, от което днес много хора грабят, но забравят, че може да съм рус, но знам коя е столицата на Великобритания. Болката никога няма да отмине от чувствата, които ме накараха да забравя за дълго, че може отново да обичам. Днес съм достатъчно голям за да знам, че мога да обичам. Защото съм влюбен. Да, прекрасно е особено, когато е споделено, но аз така и за моите 31 не разбрах какво е споделена любов. Това не ме прави тъжен и нещастен, защото пиша за интимната любов. Любовта ми към хората, с които не деля леглото, но са част от личния ми живот заслужават всяка една усмивка, всяка сълза, всяка една прегръдка.
Хората, с които се разделям остават в живота ми, защото взаимно сме си откраднали от времето, но хората, с които никога не сме се разделяли, а сме били на пауза ги прегръщам повече от когато и да е било. Важно е да можеш да обичаш! Споделено… Несподелено… Наранено… Но е важно и да се бориш за любовта. В различните и видове, същини и емоции. Важно е да бъдем себе си и да помислим преди да изразим емоции. Аз винаги се питам – дадох ли достатъчно. Тъжното е, че си мисля, че всички са като мен…
Аз наистина те ОБИЧАМ!