Помниш ли как се запознахме?

14.12.2012
Седмица преди края и новото начало…

Всички говорят за края на света, но никой и дума не обелва за новото начало. Ако на 21.12.2012 този свят приключва, всички на 22.12.2012 трябва да отбележим новото начало. Аз вярвам в това, но го разбирам по друг начин. Една ера от хора, събития и навици си отива и ще започне нова! Не случайно през 2012 светът загуби десетки исторически личности, които символизираха различни неща. Замисли се! Нищо вече не е като преди. Дори отношенията с най-близките ни хора се промениха. От друга страна - вече не скандалът, а сълзите продават в медийното пространство. Помисли - заслушваме се в личната история, която съдържа емоции, а не в толкова в клюкарската и пикантната. И нека не се лъжем, защото хората, които гласуват (в Big Brother – но никой не знае дали са 100, 1000 или повече)показват, че вече не искат откровена, но искрена простотия, а сълзи и болка.
Емоционалното по-сериозно навлиза в живота ни и става част от нас, но за това си има причина – просто забравихме да бъдем истински. Живеем по чужди правила, по чужди мечти. То и за това пловдивската "пипируда" добре си играе предварително подготвената роля.
Махнах се от facebook, защото хората предпочитат да ми прочетат статуса, но не и да се обадят и да предложат да се видим. Повече гледаме телефона от колкото да говорим по него. Смарт технологиите се залепиха за пръстите и започнаха да владеят живота ни. Липсва ми социалната мрежа и всеки ден си мисля, че трябва да активирам отново профила си, но ще забавя този момент. Искам още малко да поживея в този свят, през новия сигурно пак ще имам виртуално аз, което да задоволява нуждите на живеещите основно on line. Факт е, че чисто професионално е по-лесно да бъдеш във facebook, но ние човеците бъркаме често личното със служебното.
През изминалата година се случиха доста емоционални неща. И аз искам да започне новото начало, защото осъзнавам ситуацията. Често срещам хора, които не намират логика в случващото се. Други дори не размишляват, а само се ядосват. И всичко започна със земетресението… Не е така ли? Когато искаме да почистим винаги тупаме нещо. Я килимче, я покривка, я друго. Така и земята се опита да ни изтупа малко, но дали я разбрахме.
През 2012 символи на различни култури напуснаха житейския си път за да градят истинска история, сега когато ги няма. Да си спомняме за тях с уважение и да анализираме действията им, понеже приживе повече им се кланяхме физически от колкото душевно.
Краят на едно фалшиво риалити, в което сценария беше на почит също е доказателство, че телевизията се нуждае от баня, а не просто от бизнес. Не говоря за душ, а цялостна промяна. Един ремонт, който да съгради нещо ново. Защото новия свят започва и той ще бъде по-различен. И това идния тв сезон ще го докаже, когато хората повече ще гледах компютрите от колкото екраните. Този процес отдавна е започнал. За рейтинги се говори в проценти, но никой не спомена реалния брой на теле публиката. Не е случайно, че кината и театрите пак са пълни. Книжарниците се увеличават и няма как да вярвам, че българина не чете. Тогава защо вечно чакам на опашка в огромната книжарница?
Миналата вечер се върнах към миналото си и си спомних за него с усмивка. Не бива да се тъгува по старите усмивки, а да им се радваме, защото ги е имало. Замислих се над много неща – позитивно. Анализирах случилото се и евентуалното бъдеще, над което имаме минимална власт. Замислих се, че страхът ми ме кара да се отдалечавам от целите си. Когато пристъпвам смело към желанията си те стават по лесни за реализация.
Има хора, с които винаги ще има какво да си говорим. С тях може и да си мълчим с усмивка. Точно тези хора си струват да понасят усмивките ни, сълзите ни и лудостта, която живее във всеки от нас. Важно е да е я изживеем и нея, защото само тогава вътрешното ни аз ще може да излезе на свобода. Без него няма как да продължим напред. А следващият свят със сигурност ще е по-различен от материалния, с който приключваме. Но както на една рана е нужно време да зарасте, така и този свят дълго ще затваря вратите си, защото само във фантазията и филмите всичко се случва за секунди… Да не очакваме чудеса, за които не сме подготвени.