Трябва да умреш за да те забележат
29.12.2012
Има ли смисъл да няма смисъл?
Отново попаднах на пост, който публикува разказ на починалия млад автор – Коко. Момче, което преди 23 се среща с рак-а, но не астрологичния, а онзи, който му отнема мечтите. И те сега стават реалност, когато е мъртъв, а преди това са били само възможности и обещания.
Замислям се в такива ситуации – трябва ли да погребем някого за да му признаем таланта, възможностите и всичко онова, което е в главата му, защото просто е бил млад, а младите не разбират нищо и трябва само да се учат. Редовно се сблъсквам с нечестната действителност – грозни хора по телевизора, мамини деца се превръщат в звезди без талант, девойче с дълги крака дава акъл, какъвто няма. Некадърни и злобни непризнати хора обират овации с интриги и връзки, а талантливите счетоводители вечно ще смятат само числата. И накрая, ако имат късмет като пукнат може и да получат някоя посмъртна грамота.
Днес всички се покланят пред таланта на Никола Рачев, но колко от нас го бяха забелязали преди това. Един сайт, един главен редактор и нито един издател, който да инвестира в нещо талантливо, а не в поредната безсмислена книга, която е лишена от съдържание, но пък е на скандален автор. Забелязвам колко ненужни неща се печатат на година, а хората закупили ги се отказват да ги задържат.
Наскоро ми се случи нещо интересно. Някакви хора решиха да направят нещо, което преди години ми казаха, че е тъпо, глупаво и не го излъчиха в ефир. А сега вече било интересно. Наглостта стигна до границата да ме помолят за съдействие…
Ясно е, че някой ден, ако пукна ще се появи някой, който ще каже, че съм имал някакъв талант, че съм бил добър човек с мечти и ала бала, но преди това ще е казал куп други мръсотии по мой адрес, защото съм му пречел на мечтите.
В тази държава, ако не играеш мръсно не успяваш. Е, случва се и да се отвори някоя врата, но преди това доста лайна трябва да изядеш, а за това е нужно здраве, което младия автор не получи.
Друг герой от медиите днес бива използван без да получи заслуженото. Марио получава внимание, което не е искал и не разбира, но какво получава в замяна. Колко от използвачите наистина се вълнуват той как се чувства ДНЕС? Колко от тях ще се сетят за него след месец?
Аз още помня Сашко, който срещнах преди 5 години в един дом. Често мисля за него, но глупавата бюрокрация на дома ме отказа да бъда доброволец. Една измислена сложна система, може да накара заетите хора с някакви минимални възможности да се посветят на хората в нужда.
Жалко е, когато млад човек напуска земята, но по-жалко е, че чак сега е забелязан. А не преди това… А в думите му има смисъл, нали? Ама защо не ги приехме преди това? Ами, защото той си беше жив и един от много.
Не познавах момчето със свободни думи, но се радвам, че сега поне ще бъде по-четен и надявам се разбран от повече хора, защото е оставил нещо, което да ни учи…
Някой каза, че тази година Господ прибира специалните, а като се замисля доста велики личности напуснаха земния си път. И Коко явно е от тях…
Ти оставаш на земята. С думите си!
Има ли смисъл да няма смисъл?
Отново попаднах на пост, който публикува разказ на починалия млад автор – Коко. Момче, което преди 23 се среща с рак-а, но не астрологичния, а онзи, който му отнема мечтите. И те сега стават реалност, когато е мъртъв, а преди това са били само възможности и обещания.
Замислям се в такива ситуации – трябва ли да погребем някого за да му признаем таланта, възможностите и всичко онова, което е в главата му, защото просто е бил млад, а младите не разбират нищо и трябва само да се учат. Редовно се сблъсквам с нечестната действителност – грозни хора по телевизора, мамини деца се превръщат в звезди без талант, девойче с дълги крака дава акъл, какъвто няма. Некадърни и злобни непризнати хора обират овации с интриги и връзки, а талантливите счетоводители вечно ще смятат само числата. И накрая, ако имат късмет като пукнат може и да получат някоя посмъртна грамота.
Днес всички се покланят пред таланта на Никола Рачев, но колко от нас го бяха забелязали преди това. Един сайт, един главен редактор и нито един издател, който да инвестира в нещо талантливо, а не в поредната безсмислена книга, която е лишена от съдържание, но пък е на скандален автор. Забелязвам колко ненужни неща се печатат на година, а хората закупили ги се отказват да ги задържат.
Наскоро ми се случи нещо интересно. Някакви хора решиха да направят нещо, което преди години ми казаха, че е тъпо, глупаво и не го излъчиха в ефир. А сега вече било интересно. Наглостта стигна до границата да ме помолят за съдействие…
Ясно е, че някой ден, ако пукна ще се появи някой, който ще каже, че съм имал някакъв талант, че съм бил добър човек с мечти и ала бала, но преди това ще е казал куп други мръсотии по мой адрес, защото съм му пречел на мечтите.
В тази държава, ако не играеш мръсно не успяваш. Е, случва се и да се отвори някоя врата, но преди това доста лайна трябва да изядеш, а за това е нужно здраве, което младия автор не получи.
Друг герой от медиите днес бива използван без да получи заслуженото. Марио получава внимание, което не е искал и не разбира, но какво получава в замяна. Колко от използвачите наистина се вълнуват той как се чувства ДНЕС? Колко от тях ще се сетят за него след месец?
Аз още помня Сашко, който срещнах преди 5 години в един дом. Често мисля за него, но глупавата бюрокрация на дома ме отказа да бъда доброволец. Една измислена сложна система, може да накара заетите хора с някакви минимални възможности да се посветят на хората в нужда.
Жалко е, когато млад човек напуска земята, но по-жалко е, че чак сега е забелязан. А не преди това… А в думите му има смисъл, нали? Ама защо не ги приехме преди това? Ами, защото той си беше жив и един от много.
Не познавах момчето със свободни думи, но се радвам, че сега поне ще бъде по-четен и надявам се разбран от повече хора, защото е оставил нещо, което да ни учи…
Някой каза, че тази година Господ прибира специалните, а като се замисля доста велики личности напуснаха земния си път. И Коко явно е от тях…
Ти оставаш на земята. С думите си!
Коментари
Публикуване на коментар