Златен коментар за платените с феновете

19.08.2014

Рибките с желания са с изчерпаем ресурс

От толкова месеци се въздържам да коментирам ситуацията в светския живот, че ако изригна – наводнението в Мизия ще бъде като малка локва. Опитвам се да премахвам всеки ден възмутителни мисли от главата си, защото пречистването е част от процес към вечната усмивка. Избягвам да прочитам изказвания, които са лишени от съдържание, защото хапливият език винаги ще живее в мен, но отдавна сме се разбрали с него, че съвместното ни съжителство няма да доведе до нищо добро. Не желая да заприличам на лицето, което години наред наричах голямата си любов, за това ще внимавам в следващите изречения. Пиша ги, защото се уча на нов вид анализ, от който имам нужда само аз, понеже нямам никакво намерение скоро да се отказвам от тази професия, колкото и да ме е изморила тя.

Жалко е, че след 12 години работа в софийските медии и още 4-5 в севлиевските не са ми донесли славата и аз да имам фенове, но се възхищавам на момичета, които си разтварят не сърцата, а краката пред журналистите и това ги прави обичани. Тази поза им носи фенове, а аз не разбирам на какво се възхищават, но след като има факти, кой съм аз да ги оспорвам. След като е важно всеки ден те да получават информация от обикновения им живот – добре. Но само не разбирам – колегите с по-голям стаж от моя защо им обръщат внимание. Едно време точно те казваха – с глупости не ме занимавай, а хората ще четат и слушат, онова, което им предложим, но днес се оправдават с – това продава...

Изненадам съм от развоя на събитията около Златка Димитрова. Безспорно едва ли една жена на този свят ще възприеме лесно загубата на дете, но от няколко дни анализирам поведението на Таня Боева, която е минала по-много по-тежък път, но появата и в медиите беше излючително поучителна и трогателна. Стефка Костадинова също премина през този шок, но и тя някак си реагира много различно от това – „няма да давам изявления повече“ и всеки ден се появява ново изказване. Голяма магия има в това да обичаш да си на първите страници. Готов си на всичко името ти да е напечатано правилно. И понеже нямам никакво право да критикувам такива събития ще се осланям на моето житейско правило – и в най-тъжното има урок.
Какъв е той сега?

Никой съм за да съдя и няма да го направя, защото не съм създал нищо на тази планета. Спомням си ситуацията с Нана и нейната медийна изповед. Тогава я осъдих. Дни след това рейтингово интервю разговарях по темата с брокерка, които ми помагаше в една проверка. Тя ми сподели, че години наред живее с доброкачествен тумор, който обаче расте. Страхът й от операцията я възпира да се подложи на лечение. Думите на Нана обаче и променят живота. На следващия ден тя посещава лекаря си и насрочват дата. Не бях прав. Съжалих за думите си, които изрекох само пред себе си. Научих, че известните трябва да говорят за болката си, защото неизвестните не го правят, а истината помага.

Всеки ден се изненадвам на простотията в светския живот. На падналото ниво на уважение и липса на реално присъствие. Загубата на уважение към талантливите е в запас-изчерпаем, а всеки ден напудрени носове общуват с половите си органи в публичното пространство. Присъствието на неуважението е коронясано, а болката от пайети ме кара да съжалявам за правдата, която гоня от както се занимавам с това.

Така и няма да намеря обяснение защо Лили Иванова веднъж не ми се обади да ми се скара за нещо, а Бориса Тютюнджиева има право да ми държи сметка аз какво и с кого си говоря. Проблемът не е в думите, а в липсата на допирни точки между нас. Щастлив съм, че в реалния, а не в светския живот, общувам с ЛИЧНОСТИ, които тя дори не познава.

Затънали сме, потъването вече е история. А светските журналисти мислят само за корема си, а не за листа хартия пред тях или микрофона. Както на чалгаджийте секнаха бакшишите, така и вашите ще изчезнат, но с тях и работата, защото професията вече се занимава с ниското, а то един ден дори няма да се взема като подарък!