Цигара за самочувствие

26.08.2014

Ще започна с твоя рожден ден. Само 32 са годините, но явно твърде малко за да научиш защо в живота има сълзи, усмивки, пари, бедност... От близо 4 години се опитвам да затворя вратата на нашите бурни отношения, но тя винаги стои леко открехната. Като една малка настинка, която вечно ме кара да кихам до просълзяване за уроците от връзката ни, за болката, която не прощавам, за малките усмивки, за които съм мечтал като дете. Осъзнавам, че искам много повече, но се надявам един ден да познаеш любовта и да се бориш за емоцията, не за интересите.

Струва си днес да полея рождения ти ден, с една цигара. Спрях ги не заради теб, но заради миналото си струва да изпуша една. За самочувствие, че се запознах със себе си, благодарение на твоята война с мен. А за всичките тези цифри ти позна малко болка, но не и истинската любов. Да живееш заради някого, а той да ти отвръща със същото. Споко. И аз не я познавам. Живях заради теб, но твърде глупаво време, което още ме учи по какво да познавам истинското от онова прочетеното.

Започнах тези редове заради едно непълнолетно девойче, което тази сутрин вървеше пред мен и пушеше гордо. Защото се беше скрило от своите родители за да дръпне от никотиновата наслада. Обзалагам се, че пушеше за да бъде голяма, а не защото наистина усеща удоволствието от цигарата. Всички сегашни и бивши тютюно ползватели знаят, че сутрин с кафето е най-голямата наслада на отровата, която не се знае как ни влияе физически, но със сигурност парфюмира дрехите с неприятен дим. Това момиче може би един ден ще прави опити да ги спре, но това ще бъде толкова труден период, колкото моя да забравя болката. Опитвам се всеки ден да не си спомням всички хора, които само скубят от оредялата ми коса, но така и не се научих как да ги спра да го правят отново.

Днес стават два месеца от началото на моите 33 и все забравям, че през тях ми се случиха много хубави лични и професионални неща. Но като един 13 годишен тинейджър все не ми стига. Искам повече и повече. Днес. За това ще изпуша и аз една, за самочувствие, което ми липсва, пък отровата да ми го даде. Не е лесно да живееш с чисти и открити отношения, но пък се заспива по-спокойно. Правя това, което искам да получавам – въпреки „Игрите на съдбата“. Те едно време ме отведоха в Италия. После във Франция. Бях и в Монако. Но когато си на 21 се играят лесно, а днес онези измислени граници пречат на птицата в мен да полети отново. Но ще се случи и едно „Р“ в говора ми няма да ме спре.