Усмивка на колела

25.08.2014

Често забравям колко съм богат

Беше малко след 16 часа, а аз отново бях на ръба на нервната криза. Сдържах очите си да не се подмокрят като малко бебе, но дяволите в мен се бореха за приз – мач на годината. Шансовете Кличко-Кобрата да бъдат засенчени беше по-голям от шестицата на тотото. Изнервях се на липсата на желание да си заслужиш заплатата. Защото човек много често забравя, че „който не работи не трябва да яде“. Пламен обаче го знае много добре, защото неговият живот е бил само лишение. Без родители, без крака, без почивки, без колело. Без отказ за осиновяване, без много ежедневни забавления познати на повечето деца. А за него са много повече от обикновено. Той няма много материални и физически неща, но истината е, че има по-голямо сърце от моето или твоето, по-голяма сила, по-постоянна усмивка и вяра, която надминава тази на един град, на една община, на една държава.

Пламен живее във Варна, няма крака по рождение, познава вече родителите си, но не иска да има нищо общо с тях и танцува уникално. Да, танцува, без крака. Той успява да вдигне тялото си само на върха на пръстите си, справя се с всички предизвикателства на живота и не обръща внимание на погледите, които го заобикалят. Необяснимо е, защо ние физически нормалните гледаме по различен начин на хората в колички. Първо показваме съжаление, а евентуално после и усмивка. Ако ни погледнат. Но те не искат, защото са свикнали на състрадание. Отношение е нужно. Пламен има много повече от мен. Той не се ядосва за глупостите от живота, а собствените си грешки. Знае, че всяка от тях е урок и това ще му помогне да продължи напред.

Бесовете бяха завладели мислите ми и забравих, че това момче ме научи на едно – аз имам много и не трябва да се тормозя за глупости. Не трябва да се ядосвам за нищо, защото всичко се случва и поправя.

Тази усмивка не буди съжаление към него, а към личното аз, което често го лишаваме от вяра. Няма съмнение, че това 20 годишно момче е по-силно, защото няма нещо физически, но има много повече – сърце. И не иска помощ, а само одобрение на онова, което прави. Не стои на улицата, а бърза по нея, защото иска да тренира.

Днес съм спокоен и осъзнат, че аз съм истински богат. Правя това, което обичам, имам си всичко, дори сърце. Докосвам се до големи хора, а Пламен е по-голям от много човеци с имена от заглавията. И ако някой е решил да ходи по събития за да представя държавата, аз вярвам, че това варненско момче един ден ще ни разплаква заради успехите си зад граница.

Усмивката на колела е около нас, просто трябва първи да я поздравим.

Още за Пламен – натисни ТУК