Съединението на трите П
Не познавам човек, който да не се притесни, когато капка мазнина или нещо друго наруши комфорта му. Дори да не се е случило на публично място напрежението в тялото се увеличава, защото веднага се събужда питането “ще се махне ли?”. И всичко се върти около петното. Онова, което вади очи, насочва мисли и владее ситуацията. По-упоритите започват войната по премахването. Други го “замразяват” със сол, но малцина просто махат с ръка. Онзи жест, който изтрива историята и затваря вратата на ядовете.
Нямам грам притеснение да си призная, че съм се чувствал като петно в живота. Онова, което се срамува, защото замърсява красивата дреха. Петно, което бива сочено, а истината е, че пръстът е бил лично моя собственост. Толкова е събирал очите ми, че съм си фантазирал, че е показалец на друг. Желанието да се срамувам, да бъда обвинен, да се превърна в жертва е нещо толкова лесно за избор. Дори наскоро попаднах в подобна ситуация и извърших деяние, с което не се гордея, защото е петно, а то радва чуждите погледи. А изборът е в нас, той винаги е в нас, но в малките битки обстоятелствата притискат собственото его и някой друг цапа, а на финал никой не иска да носи дрехата. И така ще дойде времето, когато тя още отиде за рециклиране, а бившия и собственик ще обвини производителя за лошо изпълнение без да се замисли, че не е положил всичко необходимо за да удължи живота й и да се радва на покупката не ден или два, а повече. (за да съм малко по-конкретен ще уточня, че олицетворявам медии и управници, продуценти и водещи по национални и кабелни програми)
Наблюдавам най-новата болест, която завладява жадните за короната. Но не тази, която принцеса Даяна е носила, а онази, която нашите управници притежават. В манията всеки да изрази мнение, да се почувства свободен, омаловажава всичко и всички около себе си и не уважава нищо. Всеки открива топла вода, здравни или криминални репортери са специалисти по всякакви теми, а нереализирани човеци подхващат светския сектор, защото уж е най-лесен, без да се осъзнават, че той е толкова сложен, колкото и социалния. За човешки истории, деяния и ситуации става въпрос във всеки ресор. И ако аз имам телефона на някого, това не означава, че той ще вдигне или ще сподели нещо, което не звучи рекламно...
Наскоро бях в един хотел в Гърция, където домашните любимци са разрешени. На място шокиращо научих, че домакините са толерантни към породи до 6 килограма, но само, ако стоят в стаята. Извън нея не са добре дошли. Точно така се чувствам през последната година и половина. Желан, но затворен в клетка, която ограничава, задължава, обвинява... Уловката в живота вече е начин за израстване, а опитът – безсмислен. Няма значение дали можеш да правиш торта – “сладкар” става всеки, който пожелае. А накрая едни цигари в селфитата на известните вадят очи, а това не е никак образователно. Идолите на младите подтикват към тютюнопушене, но чалгата е виновна за всичко...
Измина много време от последния ми договор с телевизия. Последният го приключихме, защото просто бях нежелан, а мястото ми мечтано от огромно нещо, което и до днес изпълва инчовете предавател.
Липсва ми магията, но всеки ден осъзнавам, че браншът ме е изхвърлил, защото просто не се вписвам в играта на лично его. Отдавна никой не мисли за намаляващия брой зрители избрали родни канали. Всичко се върти около лична далавера, мерак за слава и налагане на собствено мнение с “оригинални” концепции. Но това петно отдавна е прието и не се опитвам да го почистя, защото ми напомня, че аз съм се научил да не се променям заради дрескод, а заради нуждата да се чувствам добре на избрано от мен място. Било то и палатката до пет звездния хотел.
И като споменах екран се сетих за една интересна новина свързана с последната продукция, в която се изявявах. Събуди се по НОВА от тази седмица ще се води от две жени. Едната е титулярката, а другата е русата Комбина. Същата журналистка, заради която преди години напуснах bTV, защото не открихме общ език в Тази събота. Каква съдба... Дамите, които не ми позволиха да се развивам в телевизията, само защото не харесваха онова, което правя вече са "семейство". Съединение... А темата кой какви резултати е правил, дори за 10 минути ще я пропусна, защото просто някои битки са безсмислени, а петното няма да изчезне, като подредя истината в думи.
През изминалите 16 години в бранша, или по-точно 16 години живот в София, видях много. Посетих много места, спах в различни квартири. За няколко години бях длъжник на една банка, която ме лъжеше, че имам собствен апартамент... Живял съм и пет звездно, със собствени пари, които съм спечелил честно, с работа, а не със спорно приличната ми фигура, която през годините беше и тренирана. Така и не се научих как се получават от тялото пари. Но въпреки възможностите на съдбата, аз избрах палатката. И не от страх, не от липсата на гъз, защото за някои неща той е нужен, а заради свободата да мога да сменям локацията й когато си поискам и сам да избирам музиката в нея. Научих се да живея пет звездно (по моите критерии) без да ми е нужен видим за околните стандарт.
Преди години обвинявахме, че фолкпевиците спят с мъже, които мязат на прасета, за да имат нови клипове. Според клюките истински старозагорски свинар издържа няколко звездни дами, с микрофон в ръка. Води ги в чужбина, спят в лъскави хотели, носят пет звездни дрешки, снимат се, показват стандарт, а милите прасета във фермата живеят и те не знаят какво. Да са живи и здрави фондовете, които лишават вероятно неродени свине от тежки дни, в името на луксозната палатка, която утре сигурно от казино или жито ще вменява стандарт, който не осъзнава, макар да познава...
И да се върна пак на петното, едно такова, от миналото, което нито се изпира, нито изхвърлям дрехата, защото ми е необходима да си спомням, от какво се отказах. Онова петно обичаше чуждите дебели портфейли, но се научи само да запълва преградите. Е, друг въпрос е, че това ми струва повече, но петното си петно. Беляза ме, за да помня, че човек се променя, но желанието, да мачка палатките около хотела, няма да изчезна. За това избрах подвижния лукс – местя се точно преди някой да реши, че иска поредната земя, чиято почва съживих с любов, но за кратко... Егото убива без да осъзнава.
През август потуших една енергия, в момиче, което навлезе в дните ми случайно, но излезе запомнящо. По-малката с повече от десетилетие Елена ме потърси социално в мрежата. Достатъчно зрял съм, за да признавам грешките си и приех поканата й. Тя ме посъветва да си направя влог, защото не си струва да заключвам мислите. Десет годишният Иво, който срещнах на гръцкия плаж, също ме попита имам ли канал. Не намирам причина да се записвам и споделям отрицателното си мнение за последния клип на някого, за бързо станалата известна проститутка или да изразя мнение за някоя нова продукция от триото П. Но знам ли... Възможно е петното, което ми се появи на дрехата ми, да си остане завинаги и да ми напомня, че понякога младите знаят повече от опита, защото младото се ражда в дни, когато днес е вече история, а следващата минута не е бъдеще. Защото сме свикнали уж възрастните да са с повече багаж, но често тези куфари в мозъците им служат за източване на някоя сделка, но не и за почистване на следи, които унищожават.
Има петна, които трябва да останат. Да не се премахват, защото те напомнят за грешки, които са допуснати по някаква причина. Дали е лична или дело на някоя детска, хитра пързалка, изцапаното вече е променило дрехата... Живота... И понякога е достатъчен един малък спомен за да се открият новите-стари дрехи, които макар да са не са с етикет, дават нов, смислен живот, в който не съществува – няма да стане.
Съединението е хубав, смислен и важен акт. На 6 септември се празнува Съединение. Гордост, довела до почивен ден, довела до превърнало се в лицемерно “честит празник”, до пълнене на ефир с хора, които нямат представа кой и защо се е съединил, до монолози, че сме се разединили, но истината за мен е една – личното Съединение болезнено, мъчително и бързо се самоунищожава... С или Не фалшиви новини...
А жертвите, те видимо са едни, но жертвата винаги е една – личното АЗ.
Коментари
Публикуване на коментар