Омраза родена от любов

Любовта, онази истинската, която дава спокойствие в ритъма на емоционалното сърце, тя ражда чувства, спомени, отношения, които трайно се развиват, без значение от заряда им. Често любовта създава хармония, но както батерията има два полюса, така и любовта може да създаде омраза. Тук идва момент, в който трудно ще намеря съмишленици в тази теория, но тя има своите доказателства в моя живот. Доказателства, които имат своята цена, своята история, своята химия. Любовта изгражда дъно, от което излизат различни съдби.
Има повече от един човек на тази земя мислещ негативно за мен. Научих се, това да ми оказва краткотрайно влияние, което да не пуска корен, в моята емоционална душа. Но точно тази омраза, родена от любов не спира да създава и пуска корени, които не пробиват моята почва, но земята е голяма. Като отношенията. Ние си мислим, че всичко е с определени пространства, територии и граници, но истината е, че няма спирачка нито на доброто, нито на лошото. И двете ще продължават да изграждат, заграбват и присвояват територии, които променят своите очертания.
Замислих се, какво ме прави себе си. Когато работя с хората в моето Mandachi студио, когато разказвам красивата история на известна личност, отказвам се от пари, които няма да ме направят щастлив... Или съм себе си само, когато казвам и показвам истината. Без грам притеснение да изразявам реалните си чувства днес, които променят своето съдържание благодарение на любовта. Онази, която всеки ден е различна, макар желанието на всеки един човек е тя да бъде постоянна и непроменлива. Но времето всеки ден е различно, дори за 24 часа то може да премине през тотални обрати, но някак си в недоволството го приемаме за нормално. А в отношенията не.
От години една омраза ме преследва, заплашва, интригантства. Същата тази омраза се е доковала само до положителната ми обич, но явно точно тази “храна” я прави груба към мен. Точно тази ситуация е моята (не диамантена) обица, че любовта може да ражда и минуси, пълни само с плюсове. Вярвам, че всяко отрицание е родено и създадено от позитив. И понякога прекаленото усмихване се превръща в свръхдоза, която избухва като Шеф Петров и агресира, без никакво обяснение, но среда събрала любовта.
Не е възможно да харесвам всеки човек. Както не обичам всеки цвят. Нормално е, защото само онзи, които избира спокойно е наясно, че не съществува перфектност в обществото. Идеалният свят е личен избор и той е такъв само за онзи, които го създава, за останалите е просто характер. Такъв, който не носи маски, а живее по собствени закони.
И въпреки омразата, родена от любовта, уважението е качество на истинския човек. Няма значение, че една личност ме предава, наранява или върши неща, които остават неразбрани, тя е личност и уважението е качество проявявано от истинския човек.
През изминалите години напълнявах и отслабвах няколко пъти. Греех и угасвах достатъчно за да осъзная, че само аз мога да се променям. Слушам с интерес чуждия опит и истории, но се научих сам да избирам правилата на живота ми, който е възможно утре да свърши, но днес спокойствието е моят избор. Каквато и цена да му плащам. А принципите... Те се променят, надграждат, събарят, но никога не стоят като кула, която се руши благодарение на чуждата обич, родена от омраза...