Букурещ, от където и да го погледна...

Потапям се в спомени от близкото минало минути преди да започна подреждането на тези пътуващи думички. Пътуващи са, защото споделям емоция, нови мисли и промени за град, който видях за първи път през 2010, а днес, 7 години по-късно той се беше променил във всяко едно отношение. Визуално, енергийно, финансово...
Слушам кастингите на X Factor UK и се вдъхновявам от истинското изкуство. От неповторимия стил на участниците, на мечтателите за кариера, а не за гола слава. Кариера като на Мотолора*, първия мобилен телефон в света, но с нов старт, равен на току що родил се бранд. Нещо като Букурещ, който беше оставил в мен спомени, които отказваха мои познати да го посетят. Картини с висящи кабели, изоставена история, неразбираем за мен слогън “малкият Париж” и хора, които тогава приличаха на опит за мода. Сравненията ми идват от емоцията ми с Париж, град, който отрехох на първа среща, а на втора оставих до живот в сърцето си.
Посетих Букурещ по повод представянето Z2play на hellomoto. Всички помним този поздравителен слогън на телефона, който преди наричахме лукс, а днес, той наистина е такъв, макар младото поколение тепърва да се запознава с него. И по повод “историческите” джаджи на телефона, организаторите ни предизвикаха с 360 градусова обиколка на градчето. Така с 360 градусовата му камера видях различният Букурещ. За първи път разбрах, видях, докоснах се до “малкия Париж”. Красотата, дори в изоставените сгради напомнят на градът на любовта. Изкуството, с което са подреждани сградите е запазено в подобрението, което тече с пълна сила. Забелязах постройки, които видимо са изоставени, но непрекъснатия ремонт ме наведе на мисълта, че промяната бавно, но качествено обхваща Букурещ. Висящите кабели вече са в историята, въздухът дори е по-чист, улиците – чисти. Истински. Хората – невероятно красиви и цветни, в тон с новата Моторола, която запазва идеята концепцията си, да предизвиква сетивата на младите.
Заведенията и нощния живот не отстъпват на европейските столици. Тежък грим и нелепи високи токчета не забелязах, защото лекотата в стила и светлите улици на градът, който като ключов такъв, не заспива. Дългата ми нощна разходка улови много работещи заведения, хора с кучета, велосепедисти, влюбени...
Край, спирам да бъда надраскана грамофонна плоча. Букурещ е красив и трябва да се види. Той е дистинация от Европа, която има с какво да задържи вниманието ти няколко дни.
Няма спор, че там стандартът е по-висок от българския. На много места може да се плати с карта, което спестява времето за обмяна на валута. Един от малките запазени минуси на румъския град е, че там все още обичат да лъжат. Било такси, малък магазин или ченчбюро – има си слаби места, но като цяло нещата вървят към подобрение.
За пътуване препоръчвам кола, макар полетът да е само 50 минути, но със самолет, чиято визия стряска, както и самата му цена. Тази линия се обслужва само от румънска компания. Летателно средство е с перки, 13 реда места, цвят загубил първообраза си... През цялото време земята е близо и създава усещането, че си птица, която прелита. Аз лично харесах тази гледка, но мнозина се притесниха, че не сме на нормална летателна височина.

Фен съм на снимките (всички направени с Motorola Z2Play) и по тази причина спирам с думичките и те оставям да разбереш защо толкова хваля нещо румънско...

*Днес, 26 септември, Motorola празнива 89 години от създаването си. Честито!