Любовта е тишина от пеперуди

Когато човек мечтае за любовта той си представя идеала за обич. Онзи, който вечно живее само в мислите ни, но така и реалният живот не ни го предлага. Идват срещи, моменти, характери и пеперуди. Тогава се раждат истории, които може да бъдат запомнени от положителната страна на батерията на сърцето или от отрицателната. Рядко нещо живее по средата, но никога и нищо не е невъзможно.
Спомням си като бях малък, една какичка се шегуваше с мен, че сме гаджета. Тя тогава изкласяваше 11 клас, а аз завършвах основното си образование. Вече беше станало модерно част от родното население да не се “нарязва на зарезан”, а да празнува прекрасния празник от католическия календар “Св.Валентин”. Имахме среща с красивото по-голямо момиче, а аз и бях подарил подарък. Още помня, че тя се зарадва на старанието ми, но вечерта беше споделена с по-големите от мен. Дори до сладкарница не стигнахме, а какво става и за танц. Е, не визирам някакво “Beautiful Tango”, мелодия изпълнена от Hindi Zahra и вдъхновяваща за подредбата на тези думи родени от реалната обич.
И до днес не разбирам този празник, макар преди 3 години лично да бях организирал важна, емоционална и съдбовна за мен среща на улица “Париж”, която се намира в центъра на София. Но идеята не беше моя, бях взел на заем и променил спрямо онова, което преживявах…
През 2010 година създадох една поредица за Новините на телевизия PRO.BG (няма я от края на същата година). “Обичам те” беше много следена от колегите не само в медията, но и от останалите, които тогава се дразнеха, че имахме истинска свобода за творчество. Всеки ден разказвах интересна любовна история на известни и неизвестни. Филип, който е видеооператор в един от дните през февруари сподели, че първата му любовна среща е била на улица “Париж” и така е спечелил момичето, което днес му е съпруга. И на мен ми се получи, защото не е важно къде, с колко, а защо се случва всичко, което може да бъде определено като химия, но е реалност, а не математика.

Обичам да обичам. Не искам да мисля изненади за специален ден. Искам да създавам, когато не е очаквано, когато сърцето ми гори за да е тихо. Когато пеперудите се събудят от съня си, който са получили благодарение на хармонията в обичта. 
Вече съм на 36 и половина. Половинките са важни, но в обичта те липсват. Вярвам, че 1+1 прави отново 1, което никога не се дели. То живее в хармония, споделеност, доверие, компромиси и най-вече в споделена тишина. Казват, че хората се намират, но дори да е така, раздялата никога не е изключена. Но физическата раздяла не дели онова, което е създало от две в едно и то винаги ще бъде тишината на пеперудите.
Обичта никога няма да има свое правило, няма да има урок, но винаги ще бъде щастие. Защото е богатство да обичаш и да живееш заради нея. Дали ще е приятелска, обич към четирикрако щастие, към риба, към семейство, към мечта, работа, гадже, връзка за една нощ… Обичта се случва във всички форми. Да, тя живее от минути до години, но живее и си струва да се изживява. Харесвам празниците посветени на обичта, защото те учат онези избрали кутийките да се чувстват неудобно в тях и да извадят сърцето си на свобода. А пеперудите знаят какво да правят, когато намерят самотата… А тя самотата не е грозна, не е срамна, моята самота е красива. Но само осъзнатата самота е щастлива, защото тя се познава с обичта. Объркана ситуация, но истинска, родила се от случайна среща до смисъла да се събуждаш с “добро утро”, което винаги е такова щом обичта към личното аз е на лице и неразделна. Защото винаги 1+1 прави 1, но само в любовта. Първо към себе си, а когато тя е силна има и за всички останали.

Благодаря!

HELLO!България
02/2018