Емоционално от оргазъм от спиране на времето

Тялото от години се ползва за разменна монета. С него се постигат кариери, постове, придобиват се банкови сметки, изживяват се пътувания с различни самолети, хотелските стаи се подбират внимателно и всичко заради едното тяло, което доставя някакъв оргазъм. От обикновен секс, до всякакви палави щуротии. Секс. Толкова просто е да се случи, че е по-трудно да се откажеш от него. Преди дни пожелах на една приятелка да й се случи и късметът й се усмихна същата вечер. Е, не е онова, което иска принципно, но пак е било готино хотелско преживяване без скъпи подаръци, без сметки, само физическо щастие или полу такова, защото за постигане на оргазъм е нужна и малко химия, не просто две тела с хубави творения на природата или на някой доктор.
Истината е, че има вдъхновение за тези редове и те не са черноморски ремонтни преживявания, а реален дълъг разговор. Започнал преди около 12 години и с видим, но проблемен край. Като филм, който все си мисля, че е свършил, но от някъде се появява нова лента, която прилича повече на повторение, а не на продължение. Сексът се оказва в основата на дългодишното желание за отношения. Най-страхотния секс е онова, заради което не мога да бъда забравен толкова години. В първия момент бях шокиран да го науча, защото не намирам за смислено някой да те помни заради някакви "оргазъм" емоции, вместо заради това, което съм. Секс, а не характер, навици или думи от ежедневието. Не малки жестове или съвети, благодарение, на които днес всичко е различно... Помни ме заради емоции, които се преживяват в "сериозни връзки" за една нощ, с малко повече късмет на... някоя линия. Аз пък сравнявах идеята за ново начало като три годишната ми емоция, която прави всяко утро красиво и всеки минискандал - история от вчера, която няма да бъде запомнена днес,  защото важно е СЕГА, а не преди.
Не, наивник и мечтател се оказах в тази дълга сага, която няма отговори, а само егоистични желания.
Кога сексът стана връзка?
Да, той е нужда, природа, онова, което освобождава. Дори животните правят непрекъснато секс, но не той прави една връзка смислена. Защото живот в чаршафи не ражда емоции, които развиват невидимата, но така ценна човешка душа.
Открих емоцията преди години. Вероятно от раждането си съм чувствителен, но когато осъзнах, че моята батерия се зарежда със смисъл от споделеност тогава открих, че истинската връзка се крепи на спокойствие. Онова от тишината, красотата и взаимните пътища, които понякога се разделят, но сърцето остава завинаги едно.
Не, не се обиждам, че съм обич заради СЕКС, но тази любов не е част от мен. Материалното радва очите, но тишината на пеперудите е онова, което искам да наричам ЛЮБОВ. И да, аз също помня първия си любовен секс, преживян с болезнена раздяла. Спомените за онези нощи още ме карат да се усмихвам, но знам, че това не е обич. Не страдам за тази раздяла, която признавам си понякога си мечтая да не беше идвала, но случайните ни улични срещи още палят онази наивна страст у мен. Едномесечната сериозна връзка още носи ухание на великолепен оргазъм, който няма как да се повтори, защото слънцето грее всеки ден по различен начин. Така и докосването няма повторение.

Не, не откривам обич в думите: “обичам те заради сексът”, намирам красив спомен, останал там и осъзнат като детски урок по математика. Живея заради хармония, усмивка и разговор в тишината. Той също води до леглото и от опит знам - по-смислен е всеки един такъв оргазъм - на вплетени енергии. Дори всичко да трае само до сутринта, пак всичко е заради онази споделеност на енергията. А великата обич - тя живее вечно, дори на хиляди километри разстояние, защото, когато 1 и 1 е станало ЕДНО, то не се разделя, просто върви по няколко интересни магистрали пълни с вълнения.

Благодаря ти, че вървим.
Благодаря ти, че може да спираме времето за да се пренасяме на вълшебни места.
Благодаря ти, че изживяваме днес, по най-добрия начин.
Благодаря за свободата на живота.
Благодаря!