Богомолката на предизвикателството

Макар да не се признава официално, негативното състояние е болест, която лесно се предава, бързо се развива и не убива, а просто си живее като вирус в емоциите. Негативното е избор, а не клинично състояние, защото за него няма лекарства, антидот или пък ваксина, която да ни предпазва. За негативното не е възможно да се събират думички, които да образуват интелигентно четиво, понеже двете са взаимно изключващите се.
Обмислях няколко месеца дали си струва да зарежа различния път, да се върна в страната на масовото негативно съществуване. Трудно ми е да си представя защо една толкова красива локация е изпълнена с намусено поведение и желание за мачкане на другите в името на безсмислено и празно его. В Америка хората също не са от най-позитивните, но при тях има едно наслоено фалшиво учтиво поведение, което крие реалните чувства и състояния, а това само по себе си запазва една приятна обстановка за общуване, защото капризите без вътрешно покритие си остават заключени в гардероба.
В един от първите си дни у нас посетих с приятелка БНБ. Използвах нейния ангажимент за да вляза в тази сграда, защото никога не бях виждал Българска Народна Банка,ю. Една голяма институция с внушителна сграда не само отвън. Факт е, че по-голямата част видимо е неизползваема, но самото усещане за величественост със сигурност кара нейните служители да имат високо самочувствие за себе си. Имат го, да, дори повече от колкото те самите могат да поемат и покрият с поведение и знание.
От над 20 гишета работеше само едно, а преди нас имаше само двама човека. Толкова бяха в продължение на 20 мин., защото момичето с червената рокля, което имаше уникалния шанс да работи в тази институция пререди нас, простите хорица. На въпрос: какво право и дава това, че е служителка на БНБ да ни прережда тя сърдито заяви “Тук е така”. И в този момент разбрах, че отдавна бакалията се завладяла местата, където уважението е смисъл, не просто връзки за по-спокоен живот. Поисках да ми бъде обяснено какво точно е правилото и пожелах да се срещна с нейния шеф, но отговора беше “ ще има да чакате”. Ето в този момент, часове след като съм се прибрал осъзнах, че отново ще трябва да живея с идеята “така е”. Момичето с червената рокля и грим тип “Сашка Васева*” вместо да се усмихне и да се извини, да ни покаже своята гордост, че е част от институцията БНБ ми показа, че отдавна бакалията на село живее в центъра на европейската столица, където правилата са “кой как се уреди”. Точно пет минути се ядосвах на непоправимото негативно отношение и се отдадох на мислите, че няма как да променя един закон за настроението, който лесно завладява слабите и малките, които ще продължат да се кривят, засичат по улицата, за да покажат големината си от малкото си емоционално състояние. Страхът да не лъсне истината за тяхното реално емоционално състояние ражда една агресия, която бързо може да бъде предадена на слабата и крехка усмивка на онези, които просто предпочитат мирът. Отдавна открих, че негативизма, желанието за власт и силата на отрицателен замах е щит на малките и неуверените. Още от училище побойниците криеха липсата си на знание с арогантно поведение. Днес “побойниците” са на всяка крачка без грам желание да се променят, защото позитивното не е зараза. То е спокойствие. То не е надъхани думи, които се повтарят за да звучат красиво пред другите. То е смисъл, който наистина променя емоционалното състояние. Променя тишината в душата, не само когато тя общува, но и когато спи. Мирът в сърцето променя много. От човешката среда, до цялостното желание за нови пътища и успехи, защото те успехите зависят не само от сметките, всичко започва от сърцето. Ако душата не се намира на правилната за нея локация, няма значение дали е в Америка, БНБ или Белово, тишината няма да съществува. Думите, борбите, тъмнината ще владеят празните души, които може за кратко да носят хубави червени рокли, но идва ден, в който нещо по-негативно ще ги измести. Така както в историята един владетел е бил убиван от друг желаещ бързо да се възкачи на трона, но засичането на улицата или блъскането на опашката не дава предимство. Това поведение показва само, че човек бърза някой да не му покаже, че всъщност той е малък.
Всеки убиец ражда нов убиец, защото самото негативно действие провокира някой друг да иска отмъщение. И така колелото се завърта, но винаги в тази игра има жертва, която провокира нови и нови негативи. Затова избрах да ме изпреварват на опашката, защото 2 минути повече ще ми осигурят повече спокойствие, което е по-важно от всяко излишно напрежение в гърдите, което освен, че разболява, то и променя смисъла напред.
Избрах да вървя свободно, съобразявайки се, защото когато давам уважение, ще получа такова. Без значение от количество и качество. Измерването е част от провокацията на негативното, което отдавна съм го изоставил на онези, които просто предпочитат просто да вземат малка доза ярост вместо смислена чистота. И макар паркът да е място за релакс и позитивен заряд там по-често може да бъдем ухапани от нервност, но това не е причина да се откажа да оставям моето спокойствие в природната батерия. Защото всеки акумулатор има плюс и минус. Аз просто избрах по-трудното, но смислено. Затова и ще се опитам да поживея в моето си негативно пространство, с цел да генерирам повече позитивизъм, защото след като избрах страна, трябва да се гордея с нея в негорделивата, но пък красива и енергийна България.
Лесното винаги е по-трудно, от трудното…



*Сашка Васева е символ на екстравагантност, провокация, излъщава много секс. Нейната визия е перфектна за тъмните нощни шумни и задимени клубове, в които официално цигарите са забранени.

**Този текст е вдъхновен от богомолката, която е символ на мир и спокойствие. Същата богомолка, която прекара известно време на гърба ми, за да ме научи на повече тишина и да не пазя цветните очила за слабите моменти, а да избирам да поглеждам реалното без маски и предпазни щитове.