Любов, какво се случи с теб?
31.05.2011
„там където сърцето ми лети, все гвоздеи го срещат...”
Това беше последният ми видим статус във facebook. След това си спрях „стената”. Нямам нужда от нея. Нямам нужда и от социалната мрежа, но ми е перфектна за бърз и ненатрапчив диалог. За това си оставих профила.
Слушам Aventura – Obsesion и си мисля за Любов. Спомням си когато тази песен беше хит. Една моя приятелка беше луда по нея. Слушаше я десетки пъти. Днес Петя е още в влюбена в същото момче и те дори си имат бебе. На Цветница стана на 40 дни. Да им е здраво и много обичано. Всъщност когато се запознаха с Графа аз срещнах първата си любов. (на една и съща дата!) А знаете, че тя - първата никога не се забравя и не угасва. Тяхната продължи по мои сметки около 8 години. Е, с моята сме приятели, които често си липсват, но не се виждат. Знам, че когато ми е най-тежко се сещам за тогава...
Съдба...
Любовта обаче не е като преди. Имам чувството, че самата любов между хората се промени. Днес те не изпитват това, което едно време имаше. Днес първо се гледа дрехата, положението, колата, заведенията, плочките, звезден статус...
Едно време бях голям смешник като визия. Като се видя на снимки умирам от смях. Тогава обаче по-лесно си намирах половинка. Днес е по-трудно. Макар че като се покажа веднъж по телевизора и веднага има желаещи.
Чудя се къде изчезна любовта? Защо все по-рядко тя се появява у хората около мен. Дано да е като вирусите – временни и на етапи. Дано не са заразени много хора от безчувствие и самовлюбеност.
Едни хора ми казват, че съм обичан и страдали по мен. Аз не вярвам в тези приказки. За мен любовта не е думи или средство за изразяване на лични нужни. Тя е чувство, което съществува, но не просто ей така... То се подхранва и грижите за него са задължителни. Любовта е нещо, което трябва да се роди от добра и положителна енергия.
Сега като се замисля докато слушам същото парче си давам сметка, че това е истина за любовта във всичките и форми – гаджета, приятели, семейство, работа, колеги... Силата и една и съща, тайната също.
Ужасно е да се живее без Любов, но по-ужасно е, че тя все по-рядко се появява. Имам чувството, че всичките тези книги и филми за позитивния начин на живот убиха истинската доброта и хората станаха по-фалшиви. Слагат едни маски за да привличат доброто към себе си, но лошото в тях никога не умира. Макар те да се убедени, че са променени.
Аз се промених и наистина живея по-добре като съм добър. Страх ме е да бъда друг. И за това ще бъркам повече в живота. Просто ще играя както е редно. И все пак няма да спра да търся лекарство на Любовта... Тя трябва да се оправи. Както болестта...
„там където сърцето ми лети, все гвоздеи го срещат...”
Това беше последният ми видим статус във facebook. След това си спрях „стената”. Нямам нужда от нея. Нямам нужда и от социалната мрежа, но ми е перфектна за бърз и ненатрапчив диалог. За това си оставих профила.
Слушам Aventura – Obsesion и си мисля за Любов. Спомням си когато тази песен беше хит. Една моя приятелка беше луда по нея. Слушаше я десетки пъти. Днес Петя е още в влюбена в същото момче и те дори си имат бебе. На Цветница стана на 40 дни. Да им е здраво и много обичано. Всъщност когато се запознаха с Графа аз срещнах първата си любов. (на една и съща дата!) А знаете, че тя - първата никога не се забравя и не угасва. Тяхната продължи по мои сметки около 8 години. Е, с моята сме приятели, които често си липсват, но не се виждат. Знам, че когато ми е най-тежко се сещам за тогава...
Съдба...
Любовта обаче не е като преди. Имам чувството, че самата любов между хората се промени. Днес те не изпитват това, което едно време имаше. Днес първо се гледа дрехата, положението, колата, заведенията, плочките, звезден статус...
Едно време бях голям смешник като визия. Като се видя на снимки умирам от смях. Тогава обаче по-лесно си намирах половинка. Днес е по-трудно. Макар че като се покажа веднъж по телевизора и веднага има желаещи.
Чудя се къде изчезна любовта? Защо все по-рядко тя се появява у хората около мен. Дано да е като вирусите – временни и на етапи. Дано не са заразени много хора от безчувствие и самовлюбеност.
Едни хора ми казват, че съм обичан и страдали по мен. Аз не вярвам в тези приказки. За мен любовта не е думи или средство за изразяване на лични нужни. Тя е чувство, което съществува, но не просто ей така... То се подхранва и грижите за него са задължителни. Любовта е нещо, което трябва да се роди от добра и положителна енергия.
Сега като се замисля докато слушам същото парче си давам сметка, че това е истина за любовта във всичките и форми – гаджета, приятели, семейство, работа, колеги... Силата и една и съща, тайната също.
Ужасно е да се живее без Любов, но по-ужасно е, че тя все по-рядко се появява. Имам чувството, че всичките тези книги и филми за позитивния начин на живот убиха истинската доброта и хората станаха по-фалшиви. Слагат едни маски за да привличат доброто към себе си, но лошото в тях никога не умира. Макар те да се убедени, че са променени.
Аз се промених и наистина живея по-добре като съм добър. Страх ме е да бъда друг. И за това ще бъркам повече в живота. Просто ще играя както е редно. И все пак няма да спра да търся лекарство на Любовта... Тя трябва да се оправи. Както болестта...
и ако тук няма любов...
ОтговорИзтриване