До кога в България трудът ще е неоценен?

18.10.2011
Малките хорица превземат непознати столчета



Още от комунистическо време съществува теорията, че не уменията, а връзките определят стола, на който да седнеш. За съжаление в демократична България това правило важи в пълна сила. Всеки ден си задавам един и същи въпрос: до кога служителите няма да бъдат оценявани и стимулирани? И от самото началото да поясня, няма да визирам финансовите ситуации, а чисто личните.

Гледали сме по филми, а и сме чували със собствените уши, че в нормалните държави служителят има право. Когато той е тормозен, психически, сексуално или недай си Боже физически, той може да си потърси правата. И законът е на негова страна.
Колко Българи подадоха жалби срещу обиди изречени от шефа или някой на ръководен пост?
Колко Българи си потърсиха правата срещу психическия тормоз?
Колко Българи разполагат с нормални условия на труд?
Колко Българи ги осигуряват на реалните им доходи?
Колко Българи имат осигурено медицинско обслужване?
Колко Българи работят с нормално работно време?
Съществува практика на работодателя да иска от служителя да му влиза в положението. А кога той ще влезе в положението на подчинения? До кога той ще стои на топло, а по-ниския от него на студено? Нима той е по-малоумен? Понякога излиза така, защото все пак няма ледено самочувствие. В един момент и най-здравото нещо се разпада...
Не мога да забравя една моя шефка, която никога няма да спра да я давам за пример. Тя е добра, тя е обективна, строга когато се наложи, гадна когато трябва, но винаги цени работата на хората. Старае се проблемите на фирмата да не достигат до служителите, защото те са наети да вършат това, за което са кандидатствали или поканени. Уви, само една такава жена познавам...
Почти съм сигурен, че само в България се изисква човек да разбира от всичко и да работи като машина, без значение от спецификата на труда.
Как може една шивачка да е на машината по 4 часа без прекъсване? Ми то физически в един момент ще поддаде. Да не говорим с очите какво се случва?
Ами един лекар – може ли 8 часа да е от операция на операция? Без да спира... (Знаем за тежките операции, които продължават часове, но после този човек получава заслужената си почивка, за да бъде стабилен за следващия случай!)
Всяка една професия си има своите закони, които обаче у нас не се прилагат. Шефът, който се е издигнал по една или друга причина нарежда и иска да се изпълнява. Без значение той дали някога е работил това или знае как се случва. Нали от страни всичко е лесно, което дава право на всеки втори българин да си мисли, че е специалист по всичко. Грешка, която със сигурност едва ли някога ще бъде поправена.
Най-лошото нещо е, че след като си работил в професионална среда попаднеш на точно обратната. Това е възможно да съсипе и най-здравия разум. Последствията може да са фатални. Случвало се е човек до такава степен да загуби вярва в себе си, че да пропадне и се самоунищожи. И това защото може би този, който е бил над него не отбира и 5 % от работата му.
За съжаление живеем в България. За съжаление годишно хиляди хора напускат страната за да бъдат оценени от истински професионалисти. И да, понякога това е заради финансовите условия, които никога не са за пренебрегване, но нека почнем първо с уважението към служителя. После със стимулирането.
Така ме е учила една жена...


P.S. Вдъхновен от реални човешки истории!