Интервю без край
05.04.2012
Вчера напред, утре назад
От понеделник не мога да слушам нищо друго освен Лили Иванова. Връщам се във времето,минавам през различните стилове и се учудвам как е възможно да ми харесват всичките метаморфози на този безкраен талант. От естрадната забавна песен, през рокерският период, до онзи с фолклорните мотиви и днес - истинската музика. Онази, която се слуша, която се усеща със сърцето. Замислих се как ли подбира музиката си? Текстът на "Този свят е жена" е толкова силен, толкова въздействащ... Какво ли си е мислела докато го е чела за първи път? Преживявала ли го е или просто го е усетила и изпяла? Питам се, защото искам да си отговоря, защо нейната музика така въздейства на слушателите? Трябва да спра с въпросителните, защото когато станат повече от две е ясно, че никой никога няма да отговори на тях...
Вчера имах една среща, която искам да забравя. Има моменти, в които човек реагира не така както иска душата му, а тялото, мозъка, болката... Искам да забравя, защото не усетих нищо с душата си, всичко беше думи и въздействие. Само в музиката не е така. Тя говори когато ни се слуша и действа, когато я допуснем, а понякога дори да се съпротивляваме пак ни влиза под кожата. За това музиката лекува. Аз вярвам в това и откривам тонове и звуци, които ми въздействат. По принцип успокояващо, защото в този напрегнат живот търсим първо тишината, а с нея и покоя.
Замислям се, че музиката на един изпълнител е едно голямо неспиращо интервю. Ако погледнем дискографията на един певец може да открием много неща за него. Да си отговорим на хиляди въпроси и да се докоснем до него. Творчеството е негова собственост, но публиката има право да го докосне, защото е създадено за нея. А с него тя може да опознае истинската душа на любимата си звезда.
Ако не вярвате - изслушайте внимателно всичко изпято от любимия си музикант и ще ме разберете за какво говоря...
P.S. А на финал да задам един последен въпрос - защо попфолк певиците пеят само за раздели? Последните години текстовете са основно колко са сами, как ще го забравят и пари... А Лили преди време изпя - "не всичко е пари, приятелю..."
Вчера напред, утре назад
От понеделник не мога да слушам нищо друго освен Лили Иванова. Връщам се във времето,минавам през различните стилове и се учудвам как е възможно да ми харесват всичките метаморфози на този безкраен талант. От естрадната забавна песен, през рокерският период, до онзи с фолклорните мотиви и днес - истинската музика. Онази, която се слуша, която се усеща със сърцето. Замислих се как ли подбира музиката си? Текстът на "Този свят е жена" е толкова силен, толкова въздействащ... Какво ли си е мислела докато го е чела за първи път? Преживявала ли го е или просто го е усетила и изпяла? Питам се, защото искам да си отговоря, защо нейната музика така въздейства на слушателите? Трябва да спра с въпросителните, защото когато станат повече от две е ясно, че никой никога няма да отговори на тях...
Вчера имах една среща, която искам да забравя. Има моменти, в които човек реагира не така както иска душата му, а тялото, мозъка, болката... Искам да забравя, защото не усетих нищо с душата си, всичко беше думи и въздействие. Само в музиката не е така. Тя говори когато ни се слуша и действа, когато я допуснем, а понякога дори да се съпротивляваме пак ни влиза под кожата. За това музиката лекува. Аз вярвам в това и откривам тонове и звуци, които ми въздействат. По принцип успокояващо, защото в този напрегнат живот търсим първо тишината, а с нея и покоя.
Замислям се, че музиката на един изпълнител е едно голямо неспиращо интервю. Ако погледнем дискографията на един певец може да открием много неща за него. Да си отговорим на хиляди въпроси и да се докоснем до него. Творчеството е негова собственост, но публиката има право да го докосне, защото е създадено за нея. А с него тя може да опознае истинската душа на любимата си звезда.
Ако не вярвате - изслушайте внимателно всичко изпято от любимия си музикант и ще ме разберете за какво говоря...
P.S. А на финал да задам един последен въпрос - защо попфолк певиците пеят само за раздели? Последните години текстовете са основно колко са сами, как ще го забравят и пари... А Лили преди време изпя - "не всичко е пари, приятелю..."
Коментари
Публикуване на коментар