Чалгата се нуждае от баня
26.04.2012
Любовта не е ли щастлива?
Чалгата никога няма да получи обществено одобрение. Мнозина пеят песните на Преслава и Тони Стораро, но за 20 години тя не успя да стъпи на високо. Почти цяло десетилетие и отне за да попадне в масовите медии, но последните се наблюдава отлив. Актьорите завладяват шоубизнеса, но попфолк идолите не се отказват. Сега наблюдаваме един голям бъркоч – певците станаха артисти в сериалите. Къде успешно, къде за рейтинг, къде по други причини, но чалагата играе пред камерата.
За стайлинг няма да говорим. Безспорно вече има класа в това отношение, защото спонсорите харчат разумно и вече не се пазарува от битака, а от Милано. Хубаво е когато певицата има стил, но той да не е само визуален. Ще бъда щастлив, ако поведението, изказването и цялостната концепция имаха перфектен вид. Наблюдавам изключително разхайтено и махленско отношение, лишено от всякаква ценностна система.
Наблюдавам обаче, че последните години се пее за тъжни неща. Пее се за раздели, за другата жена, за това как ще се отмъщава. Вероятно личния живот на певиците владее музиката им, но това не ги води към правилната посока. Истинските професионалисти в попфолка забелязват, че бизнесът намаля. Участията са по-малко, рейтингите свалиха цифрите си, а чалга кръчмите изпразниха. Сексът, алкохола, цигарите и изневерите владеят клиповете и музиката. Вече няма песни като „Слънчице мое“, като „Стари рани“… Онази чалга от 90-те имаше послание и то беше душевно.
Любовта е вечната тема в музиката, но любовта в чалгата е лишена от чувства. „Смелите си имат всичко“ е едно малко изключение, което макар да не беше наградено спечели много фенове. „Обичам те“ на Азис все още може да разплаче много хора, но такива песни никой не е твори. Слушам гръцки композиции и чета преводите им. И там се пее за раздяла, но за онази болезнената, която сърцето преживява във всеки детайл, а не „Обърни се и върви си“. Къде е душата в музиката? Та нали точно с това чалгата спечели първите си фенове. Дори в белия мерцедес на Нелина има повече емоция от директното евтино предложение „Иска ли ти се“.
Забелязвам, че в музиката на Глория все още има емоция. Текстовете са дълбоки и един писател може да разсъждава над тях. Има песни и на Тони Дачева, които да бъдат анализирани. Но за какъв анализ говорим при останалите? Разочарован съм от последните клипове, които не залагат на секси визията, а на секса. Има разлика. Има добър стайлинг, но като цяло се залага основно на голотата, а често дори до порно голотата. И това с цигарите минава всякакви граници. Бизнесът е хубаво нещо, но струва ли си за няколко хилядарки да пропагандираш пушенето. Не е тайна, че голяма част от младото поколение се вдъхновява от звездите на тази музика. Техния стил на обличане, поведение, живот… Коли, пари, мъже, купон. Това ли е? Аз мислех че музиката забавлява, но когато е част от културата…
Попфолка има нужда от сериозна баня, с качествен сапун. Време е да се промени нещо, защото в един момент асфалта ще свърши и те отново ще се окажат на черния път. А тогава може би вече няма да има българска музика, защото публиката ще е избрала друго.
А до тогава може да се радваме на малкото различни и качествени неща. Защото Бурята в сърцето продължава с Любовта без граници и това се забелязва…
Нека не забравяме, че любовта е емоция, а не думи и когато човек страда той първо плаче после ругае. Сега слушаме само ругатни!
Любовта не е ли щастлива?
Чалгата никога няма да получи обществено одобрение. Мнозина пеят песните на Преслава и Тони Стораро, но за 20 години тя не успя да стъпи на високо. Почти цяло десетилетие и отне за да попадне в масовите медии, но последните се наблюдава отлив. Актьорите завладяват шоубизнеса, но попфолк идолите не се отказват. Сега наблюдаваме един голям бъркоч – певците станаха артисти в сериалите. Къде успешно, къде за рейтинг, къде по други причини, но чалагата играе пред камерата.
За стайлинг няма да говорим. Безспорно вече има класа в това отношение, защото спонсорите харчат разумно и вече не се пазарува от битака, а от Милано. Хубаво е когато певицата има стил, но той да не е само визуален. Ще бъда щастлив, ако поведението, изказването и цялостната концепция имаха перфектен вид. Наблюдавам изключително разхайтено и махленско отношение, лишено от всякаква ценностна система.
Наблюдавам обаче, че последните години се пее за тъжни неща. Пее се за раздели, за другата жена, за това как ще се отмъщава. Вероятно личния живот на певиците владее музиката им, но това не ги води към правилната посока. Истинските професионалисти в попфолка забелязват, че бизнесът намаля. Участията са по-малко, рейтингите свалиха цифрите си, а чалга кръчмите изпразниха. Сексът, алкохола, цигарите и изневерите владеят клиповете и музиката. Вече няма песни като „Слънчице мое“, като „Стари рани“… Онази чалга от 90-те имаше послание и то беше душевно.
Любовта е вечната тема в музиката, но любовта в чалгата е лишена от чувства. „Смелите си имат всичко“ е едно малко изключение, което макар да не беше наградено спечели много фенове. „Обичам те“ на Азис все още може да разплаче много хора, но такива песни никой не е твори. Слушам гръцки композиции и чета преводите им. И там се пее за раздяла, но за онази болезнената, която сърцето преживява във всеки детайл, а не „Обърни се и върви си“. Къде е душата в музиката? Та нали точно с това чалгата спечели първите си фенове. Дори в белия мерцедес на Нелина има повече емоция от директното евтино предложение „Иска ли ти се“.
Забелязвам, че в музиката на Глория все още има емоция. Текстовете са дълбоки и един писател може да разсъждава над тях. Има песни и на Тони Дачева, които да бъдат анализирани. Но за какъв анализ говорим при останалите? Разочарован съм от последните клипове, които не залагат на секси визията, а на секса. Има разлика. Има добър стайлинг, но като цяло се залага основно на голотата, а често дори до порно голотата. И това с цигарите минава всякакви граници. Бизнесът е хубаво нещо, но струва ли си за няколко хилядарки да пропагандираш пушенето. Не е тайна, че голяма част от младото поколение се вдъхновява от звездите на тази музика. Техния стил на обличане, поведение, живот… Коли, пари, мъже, купон. Това ли е? Аз мислех че музиката забавлява, но когато е част от културата…
Попфолка има нужда от сериозна баня, с качествен сапун. Време е да се промени нещо, защото в един момент асфалта ще свърши и те отново ще се окажат на черния път. А тогава може би вече няма да има българска музика, защото публиката ще е избрала друго.
А до тогава може да се радваме на малкото различни и качествени неща. Защото Бурята в сърцето продължава с Любовта без граници и това се забелязва…
Нека не забравяме, че любовта е емоция, а не думи и когато човек страда той първо плаче после ругае. Сега слушаме само ругатни!
Коментари
Публикуване на коментар