Разговор за позитивната мисъл
25.04.2012
Защо книгите не стават реални?
Последните години позитивният начин на живот се превърна в бизнес за мнозина. От филми, през книги, а сега са най-модерни платените семинари. Навсякъде се пише и говори за едно – да мислим позитивно и всичко ще се нареди. Преди няколко години Тайната влезе и в моя живот. Тогава тя не беше популярна, книги не се издаваха, а копието на филма беше пиратско с любителски превод. Тогава приех този начин на живот и си промених всичко. Разликата обаче между това, което гледах и това как живеех беше, че не следвах зададените правила. Още тогава знаех, че ако го направя никога няма да бъда себе си и ще се превърна в нещо, което не съм, но един филм иска да бъда. Спомням си, че жената, която ми го подари ми каза златното правило – пази Тайната. Тя не е за всеки и не бива да достига до хора с лоши помисли. Тя е създадена за добри и чисти създания. Днес Тайната е публична, а достъпа и е по-лесен от този до градския транспорт. Виждам едно голямо опорочаване. Хора печелят пари на гърба на Тайната. Възползват се от нещастните хора, които вярват в посланията, но не са щастливи, защото живеят по правила.
„Няма да се ядосвам, защото трябва да мисля позитивно“
Колко пъти си казахте това? А колко пъти то проговори в душата ви? Дали по-често се самозалъгвате и после се чудите къде е проблема и защо не се получава?
Следвате правила! Следвате чужда гледна точка. Вървите по чужд път.
Да, позитивизма е много важно нещо от живота ни, но няма вариант 24 часа в денонощието да бъде +. Няма как да не се ядосваме, няма как да не излизваме събралата се енергия. Всеки човек трупа негатив и той трябва да излезе по някакъв начин.
Аз съм за СЪЛЗИТЕ! Често се питам защо тялото ни ги произвежда и защо са солени. След като излизат от нас – има смисъл. Няма нищо срамно да плачем. Това не е негативизъм. Не е депресия, а чувства, които трябва да се преживеят и да излетят от нас. Болката, яростта, обидата – това са неща от живота, които трябва да се изживеят.
Последните месеци наблюдавам много „учители“ и се възмущавам от начина им на живот и проповедите, които изнасят. Няма да се съглася, че бизнес от нещастието и зомбирането е нещо позитивно. Няма да се съглася, че трябва да се изчетат 100 книги за да станеш позитивен и щастлив. Няма да приема, че хора се възползват от Тайната за да успеят, но не с идеята да помогнат.
Позитивен е начина ми на живот и гледам с усмивка, която често е невидима. Силните ми думи оставят негативно впечатление, но то е такова за хората, които гледат на мен по този начин. Онези, които виждат душата ми като + се усмихват на яростта ми. Аз се докоснах до Тайната, тя промени живота ми, но ми помогна само да отключа онази част от душата си, която не познавам.
Мисля да започна да говоря повече. Да слушам повече и да се докосна до истинските хора. Искам да говоря, искам да слушам, искам да разбирам. Лекции за щастие не съществуват. Душата не е училище за да има правила и законови теореми. Не е нужно някой да говори за щастието, а другите да го слушат. Щастието живее във всеки от нас и сами може да го отключим. Ако пожелаем…
Следва…
Някой ден – реално!
Защо книгите не стават реални?
Последните години позитивният начин на живот се превърна в бизнес за мнозина. От филми, през книги, а сега са най-модерни платените семинари. Навсякъде се пише и говори за едно – да мислим позитивно и всичко ще се нареди. Преди няколко години Тайната влезе и в моя живот. Тогава тя не беше популярна, книги не се издаваха, а копието на филма беше пиратско с любителски превод. Тогава приех този начин на живот и си промених всичко. Разликата обаче между това, което гледах и това как живеех беше, че не следвах зададените правила. Още тогава знаех, че ако го направя никога няма да бъда себе си и ще се превърна в нещо, което не съм, но един филм иска да бъда. Спомням си, че жената, която ми го подари ми каза златното правило – пази Тайната. Тя не е за всеки и не бива да достига до хора с лоши помисли. Тя е създадена за добри и чисти създания. Днес Тайната е публична, а достъпа и е по-лесен от този до градския транспорт. Виждам едно голямо опорочаване. Хора печелят пари на гърба на Тайната. Възползват се от нещастните хора, които вярват в посланията, но не са щастливи, защото живеят по правила.
„Няма да се ядосвам, защото трябва да мисля позитивно“
Колко пъти си казахте това? А колко пъти то проговори в душата ви? Дали по-често се самозалъгвате и после се чудите къде е проблема и защо не се получава?
Следвате правила! Следвате чужда гледна точка. Вървите по чужд път.
Да, позитивизма е много важно нещо от живота ни, но няма вариант 24 часа в денонощието да бъде +. Няма как да не се ядосваме, няма как да не излизваме събралата се енергия. Всеки човек трупа негатив и той трябва да излезе по някакъв начин.
Аз съм за СЪЛЗИТЕ! Често се питам защо тялото ни ги произвежда и защо са солени. След като излизат от нас – има смисъл. Няма нищо срамно да плачем. Това не е негативизъм. Не е депресия, а чувства, които трябва да се преживеят и да излетят от нас. Болката, яростта, обидата – това са неща от живота, които трябва да се изживеят.
Последните месеци наблюдавам много „учители“ и се възмущавам от начина им на живот и проповедите, които изнасят. Няма да се съглася, че бизнес от нещастието и зомбирането е нещо позитивно. Няма да се съглася, че трябва да се изчетат 100 книги за да станеш позитивен и щастлив. Няма да приема, че хора се възползват от Тайната за да успеят, но не с идеята да помогнат.
Позитивен е начина ми на живот и гледам с усмивка, която често е невидима. Силните ми думи оставят негативно впечатление, но то е такова за хората, които гледат на мен по този начин. Онези, които виждат душата ми като + се усмихват на яростта ми. Аз се докоснах до Тайната, тя промени живота ми, но ми помогна само да отключа онази част от душата си, която не познавам.
Мисля да започна да говоря повече. Да слушам повече и да се докосна до истинските хора. Искам да говоря, искам да слушам, искам да разбирам. Лекции за щастие не съществуват. Душата не е училище за да има правила и законови теореми. Не е нужно някой да говори за щастието, а другите да го слушат. Щастието живее във всеки от нас и сами може да го отключим. Ако пожелаем…
Следва…
Някой ден – реално!
Коментари
Публикуване на коментар