Журналистите се взеха за важни

11.08.2011
Медиите не са за личен PR

Малко ми идва в повече, когато прочета какво и кога е преживял някой човек от медийните среди. Още повече ме напира на смях когато научавам от прес информация, че звездата на вечерта е бил/а ПР-а на събитието. Това вече е супер звездно и вълшебно, което ме кара да отбягвам поканите за събития.
Спомням си моето начало. Някак си ми липсва онова време, в което не можеше за всеки да се пише, защото медиите бяха за истински заслужилите. Спомням си, когато ми сваляха материал за „полу-популярен” човек. Трябваше да е истинска звезда за да пишем за него. Прес информациите бяха съдържателни и формулирани правилно. Днес обаче четем инфо за всякакви селяни, курви, проститутки, жадни за слава копеленца... Не искам да съм груб, но нека наричаме нещата с истинските им имена. Какви са хората в медийните среди? За кого четем по сайтовете, таблоидите и гледаме по телевизията?
Злобарчетата отдавна ме плюят какъв съм бил, как и с какво съм постигнал успехите и колко некадърен съм бил. Скоро научих и заплатата си. Интересно само кой го засяга всичко това. Когато един човек постига положителните резултати с работа това буди съмнение. Не е нормално. Трябва да има секс, връзки, интриги. А когато те не са открити започват измислените клюки. Най-ужасното е, че все ме изкарват такъв какъвто не съм. Нито съм най-великия, нито искам да бъда. Просто професионализмът е най-важен. На това ме е учила моята А.
Преживях го и съм над нещата, но проблемът ми е друг. Че хората от медиите започнаха да злоупотребяват с работата, за която им се плаща. Все пак не бива обществото да се занимава със всяко нещо от личния живот на журналистите. Нима продавачката в магазина си преписва заслуги за някой от артикулите, които продава?
Провокиран съм от прес инфромация за пребит радио водещ. Изключително неприятно. Но не мога да не отбележа, че се възмутих. Момчето не е пребито заради работата му! Това е важно да се знае!!! Защото тук бъркаме нещата.
Не бива да пренебрегваме фактът, че на ден се пребиват много хора. Аз съм бил пребиван брутално – заради работата ми, но не пищях по вестниците. Скрих се... от срам. Но днес ситуацията е друга...
По- изненадващото беше биографията на журналиста, която беше прикрепена към тъжната новина. Съжалявам за ситуацията, но всичко ми намирисва на личен ПР да „станем известни”... Цел, която това момче преследва от години. Не крия, че не го харесвам. Преди време той потърси съдействие от мен, което аз не успях да дам и след това години наред той ръсеше кал по моето име. Гадни и гнусни неверни неща, които определено не ми се отразиха добре, защото съм чувствителен, не го крия. И сега е пребит на улицата от „крадец”. Едва ли похитителят е знаел къде и какво работи жертвата. Нека сме честни, всичко е случайно. Всяка нощ стотици българи преживяват още по-жестоки неща, но техните истории няма кой да разпрати до медиите. Толкова е болно и ужасно, че журналистите решиха да разказват за себе си в медиите, а не за истинските хора!
Чудя се от кога жуналистите се превърнаха в звезди? Да, лицата от медиите са известни, но все повече се убеждавам, че истинските звезди са с по-малко самочувствие от онези, които търсят славата.
Все пак се надявам, че всичко ще се промени и медиите ще бъдат отново онова, което бяха, защото така е редно. За това са създадени. Иначе съжалявам за радио водещия, неприятно е това, което е преживял и му пожелавам бързо оздравяване. Искрено!
Но да не забравяме, че същата нощ със сигурност десетки българи са преживяли още по-неприятни неща, а за тях няма кой да напише и ред...