Колко тежи истината?
18.08.2011
Rolling Stone първи си признаха за кризата
Скъпи читатели и приятели,
С огромно съжаление ви съобщаваме, че списание Rolling Stone прекратява излизането си на български език. В продължение на две години целият екип на изданието работи с огромно желание и вложи много труд, енергия и професионализъм, за да създаде продукт, който отговаря на високите стандарти на световната марка.
Поради неблагоприятния икономически климат в България, издателите прецениха, че не могат да продължат издаването на списанието. Надяваме се скоро да настъпят по-добри времена за целия медиен пазар в страната ни.
Благодарим на всички ви за прекрасните писма и градивната критика през изминалите две години!
Това съобщение днес се появи на rollingstone.bg. Първото официално признание на печатна медия, за кризата, с която не успяха да се справят. Преди около година списанията FHM и Мадам Фигаро отрекоха своя фалит, но и до днес тяхно издание не се е появявало по родните РЕП-ове. Още няколко медии спряха излизането си, но никой освен Rolling Stone не призна за тъжната новина. Типично по български издателите решиха тихомълком да прекратят дейността си, може би за да си спестят коментарите. Но те за неизбежни. Официални или не, колегите винаги ще изразят “професионалното” си мнение.
Кризата или нещо друго унищожи световни медии, които само в България не потръгнаха?
Истината е, че факторите за лошата съдба са различни. Според мен при Rolling Stone не е кризата, а това, че българската публика не е готова за точно тази медия. Може би преди 10 години когато лицензните издания навлизаха у нас то щеше да пребъде заради любопитството. Но днес пазарът е презадоволен, а и сме в ерата на интернет и попфолк, който спомага да няма музикална култура в младото поколение... Истинските фенове на легендата Rolling Stone със сигурност са малко. Възможно е истинските фенове на оригинала никога да не са разбрали за тези две години на живот, че то е у нас и излиза на български. Скоро ме попитаха има HELLO! на български? Оказа се, че има българи, които все още не знаят.
Къде е проблемът?
В самите потребители. Ние нямаме традицията да даваме пари за нещо. Предпочитаме безплатното и за това хората заглеждащи се в РЕП-а са малко. Да, има реклами, но те често минават покрай нас като автомобилите по улицата. Профучават без да им отделяме и секунда внимание.
Традицията да си купуваме печатни медии не съществува в българина. Едно време хората са си купували чужди списания, защото ги е нямало у нас. Нали е било забранено и за това е било интересно. Днес когато има всичко не е интересно. Още повече че ние нямаме потребност от това. Защото животът ни е основно “попфолк”.
Друг е въпроса, че пазарът е пълен с медии, които и за тоалетна не стават, защото хартията им е лоша. Появяват се копия, ментета или пък лоши направени лицензни издания. Предлагат се ниски цени за реклама, бартери, а те от своя страна бойкотират истински добрите на пазара. И точно заради алчността някои не оцеляват.
Признанието за неуспех е нещо трудно, но и похвално. Rolling Stone имаха смелостта да си кажат, че бяха до тук, колкото и да не им се иска. Със сигурност много хора сега съжаляват, но колко от тях си го купуваха? Защото едно е да съществуваш, но когато никой не иска да дава пари за теб... “Много ви е хубаво списанието, но никога не съм го чел” една любима реплика на потребителите. “Кога излизате, че не мога да ви хвана?” - ами провери ли някога на РЕП-а?
Замислям се, че много мои познати, колеги и приятели искат от мен да им подарявам HELLO! Аз обаче отказвам. Защото това е моят хляб и аз се храня от него. В нито една сладкарница майсторът не ми подарява пастичката, нали? За да ни има нас, трябва да се продава списанието. А до къде ще стигнем с подаръците?
Не мисля, че политиката да се подаряват списания в заведения, салони, промоции, срещи е правилна. Когато искаш да направиш “зарибявката” е приемливо, но трябва да е сигурна крайната цел. А не само за да направим четки...
Списанията са желан, но не много успешен бизнес. Когато правиш медия, трябва да знаеш защо го правиш. Целта за печалба е ясна, но съдържането също не е за пренебрегване. А успехът – той е разтегливо понятие. Не е задължително нещо, което по света е успешно и у нас да така. Но за целта истинските издатели трябва да правят изледване на пазара.
Все още на пазара има много залежали заглавия, които никой не търси. Но причината за това се крие и в потребителя и в издателя. Има ли публика? Как да му привлечеш вниманието? Предлагаш ли качество срещу цена? Честен ли си към себе си?
Rolling Stone бяха честни, но за съжаление не уцелиха времето си в България...
Rolling Stone първи си признаха за кризата
Скъпи читатели и приятели,
С огромно съжаление ви съобщаваме, че списание Rolling Stone прекратява излизането си на български език. В продължение на две години целият екип на изданието работи с огромно желание и вложи много труд, енергия и професионализъм, за да създаде продукт, който отговаря на високите стандарти на световната марка.
Поради неблагоприятния икономически климат в България, издателите прецениха, че не могат да продължат издаването на списанието. Надяваме се скоро да настъпят по-добри времена за целия медиен пазар в страната ни.
Благодарим на всички ви за прекрасните писма и градивната критика през изминалите две години!
Това съобщение днес се появи на rollingstone.bg. Първото официално признание на печатна медия, за кризата, с която не успяха да се справят. Преди около година списанията FHM и Мадам Фигаро отрекоха своя фалит, но и до днес тяхно издание не се е появявало по родните РЕП-ове. Още няколко медии спряха излизането си, но никой освен Rolling Stone не призна за тъжната новина. Типично по български издателите решиха тихомълком да прекратят дейността си, може би за да си спестят коментарите. Но те за неизбежни. Официални или не, колегите винаги ще изразят “професионалното” си мнение.
Кризата или нещо друго унищожи световни медии, които само в България не потръгнаха?
Истината е, че факторите за лошата съдба са различни. Според мен при Rolling Stone не е кризата, а това, че българската публика не е готова за точно тази медия. Може би преди 10 години когато лицензните издания навлизаха у нас то щеше да пребъде заради любопитството. Но днес пазарът е презадоволен, а и сме в ерата на интернет и попфолк, който спомага да няма музикална култура в младото поколение... Истинските фенове на легендата Rolling Stone със сигурност са малко. Възможно е истинските фенове на оригинала никога да не са разбрали за тези две години на живот, че то е у нас и излиза на български. Скоро ме попитаха има HELLO! на български? Оказа се, че има българи, които все още не знаят.
Къде е проблемът?
В самите потребители. Ние нямаме традицията да даваме пари за нещо. Предпочитаме безплатното и за това хората заглеждащи се в РЕП-а са малко. Да, има реклами, но те често минават покрай нас като автомобилите по улицата. Профучават без да им отделяме и секунда внимание.
Традицията да си купуваме печатни медии не съществува в българина. Едно време хората са си купували чужди списания, защото ги е нямало у нас. Нали е било забранено и за това е било интересно. Днес когато има всичко не е интересно. Още повече че ние нямаме потребност от това. Защото животът ни е основно “попфолк”.
Друг е въпроса, че пазарът е пълен с медии, които и за тоалетна не стават, защото хартията им е лоша. Появяват се копия, ментета или пък лоши направени лицензни издания. Предлагат се ниски цени за реклама, бартери, а те от своя страна бойкотират истински добрите на пазара. И точно заради алчността някои не оцеляват.
Признанието за неуспех е нещо трудно, но и похвално. Rolling Stone имаха смелостта да си кажат, че бяха до тук, колкото и да не им се иска. Със сигурност много хора сега съжаляват, но колко от тях си го купуваха? Защото едно е да съществуваш, но когато никой не иска да дава пари за теб... “Много ви е хубаво списанието, но никога не съм го чел” една любима реплика на потребителите. “Кога излизате, че не мога да ви хвана?” - ами провери ли някога на РЕП-а?
Замислям се, че много мои познати, колеги и приятели искат от мен да им подарявам HELLO! Аз обаче отказвам. Защото това е моят хляб и аз се храня от него. В нито една сладкарница майсторът не ми подарява пастичката, нали? За да ни има нас, трябва да се продава списанието. А до къде ще стигнем с подаръците?
Не мисля, че политиката да се подаряват списания в заведения, салони, промоции, срещи е правилна. Когато искаш да направиш “зарибявката” е приемливо, но трябва да е сигурна крайната цел. А не само за да направим четки...
Списанията са желан, но не много успешен бизнес. Когато правиш медия, трябва да знаеш защо го правиш. Целта за печалба е ясна, но съдържането също не е за пренебрегване. А успехът – той е разтегливо понятие. Не е задължително нещо, което по света е успешно и у нас да така. Но за целта истинските издатели трябва да правят изледване на пазара.
Все още на пазара има много залежали заглавия, които никой не търси. Но причината за това се крие и в потребителя и в издателя. Има ли публика? Как да му привлечеш вниманието? Предлагаш ли качество срещу цена? Честен ли си към себе си?
Rolling Stone бяха честни, но за съжаление не уцелиха времето си в България...
Коментари
Публикуване на коментар