Живот от фантазии
Август - Лятото на 2011
Когато мечтите се сриват...
Това сигурно е най-личната ми изповед, но имам нужда да я направя. Защо ли? Може би за да я прочетат замесените... Да я прочетат клюкарките... Да научат нещо повече злобарите... Защото има хора, които искам да знаят, но не мога да разкажа... Защото ИСКАМ!
След като в продължение на почти две години отричах любовта – това лято повярвах отново в нея. Върнах се там, от където започна всичко... Тогава когато разбрах, че любовта не е за мен и искам да имам свобода над чувствата си и владение над сърцето си. Това усещане е трудно да е опише, но е възможно да го преживееш. Усмихваш се, радваш се на живота, но нямаш нуждата да изпитваш любов. Дори и в малките периоди, когато сърцето трепне - ти можеш да го владееш. След една такава терапия душата се променя и целите в живота стават по-ясни. Вървиш по пътя с гордо вдигната глава, самочувствие за завист и сила, която си искал преди, но едва сега я получаваш...
След този период започват да се появяват първите симптоми на нуждата от любовта. Те се проявяват в кратки чисто сексуални връзки, които обаче губят контрол от самото им раждане. Появяват се чувства, които не могат да бъдат подхранени заради замръзналото сърце. За съжаление се превърнах, в онова, което мразех и много горчиви сълзи се появиха... Но всичко това се случваше единствено и само заради болката, която ме беше превърнала в нещо, което исках, макар наистина преди да не харесвах.
СВЕТКАВИЦА: Онази стара болка, която ако не се излекува може да зарази човек до състояние невъзможно за оздравяване. При мен явно течеше процес на лечение, което не осъзнавах...
Това лято всичко се промени. Повярвах отново в любовта. В тръпката. В пеперудите в стомаха. В сълзите от щастие, от болка, от живот. Преживях това, от което се страхувах. И то съдбовно... А сега ме е по-страх от когато и да е било.
МАЛКО ОТКЛОНЕНИЕ: Никога не съм бил търпелив, а по-импулсивен. Отдавах се повече на емоционалните си състояния от колкото на физическите. На една автогара осъзнах, че има любов. На друга срещнах мечтите си, но какво ли би станало, ако посетя летището... Там е възможно да полетя със истинското си АЗ. Но каквото и да става - аз ще продължа да гледам на живота си с очите на любовта...
Любовта ни кара да живеем в измислен свят изпълнен с фантазии, мечти, планове... Виждаме щастливите си моменти, сънуваме сексуалните си желания, чертаем бъдещето. Създаваме си един свят от илюзии, който с всеки изминал ден вярваме, че той ще се превърне в реалност. И всеки път не осъзнаваме колко много се превръщаме в нещо друго, но не и в това, което трябва да бъдем. Точно тогава балонът се пука, защото вече не сме онова, което сме, а нещо друго, което искаме да бъдем. Експлозията може да доведе до желано бъдеще, но може и да унищожи всичко. Понякога липсата на любов ни превръща в отчаяни търсачи на щастие, което в повечето случаи убива мечтите. Понякога изгубваме реалните си цели и се вкопчваме в идеал, който може и да не е онзи, който сме си представяли.
А дали изобщо сме били влюбени?
Въпрос, който като се появи обикновено ни води до отговор продиктуван от съзнанието, а не от сърцето. И защо когато питаме сърцето - отговаря съзнанието?
Дали съзнанието позволява на сърцето да говори?
Въпроси без ясен отговор, но аз толкова болезнено го търся?
Дали от липсата на емоции през последните две години сега търся нереален идеал? Като се замисля – да това е, което искам сега. Но след 2 години дали няма да искам друго?
Гледах едно видео в интернет. Не порно, а еротично. Съдържанието: една двойка, която толкова нежно се целуваше, прегръщаше – в леглото, басейна, плажа, кухнята, партито... Красота, на която всеки самотен човек ще завиди. Опитах се да си се представя в тази ситуация, но... Нещо не се получи. Моят идеал не се вписваше... А дали искам този човек или това видео? Оффф, тези мои мечти може да накарат главата ми да се пръсне от въпроси...
Казвали са ми да не мисля толкова! И аз искам това, но ми е трудно когато искам нещо, а не го получавам... И това защото бързам, но всичко може би е заради емоционалната ми зодия... Понякога се чувствам като сираче, което получава парче хляб след дни гладуване. Нямам търпение да го изям и през цялото време дори не се замислям, че може да се случи бавно за да е по-дълго и да има за после. Не, гладният яде веднага, защото не знае кога пак ще има. А дали не го прави и заради страха някой да не му го открадне?
А любовта краде ли се?
Никога през живота си не съм бил толкова открит както сега. В личните, професионалните и приятелски отношения. С усмивка казвам онова, което ми е в главата, защото ми харесва да съм честен, но сега след тази ситуация в главата ми е пълна каша...
Хубавото е, че сърцето ми вече не е ледено и аз съм готов за любовта, стига тя да е готова за мен...
Когато мечтите се сриват...
Това сигурно е най-личната ми изповед, но имам нужда да я направя. Защо ли? Може би за да я прочетат замесените... Да я прочетат клюкарките... Да научат нещо повече злобарите... Защото има хора, които искам да знаят, но не мога да разкажа... Защото ИСКАМ!
След като в продължение на почти две години отричах любовта – това лято повярвах отново в нея. Върнах се там, от където започна всичко... Тогава когато разбрах, че любовта не е за мен и искам да имам свобода над чувствата си и владение над сърцето си. Това усещане е трудно да е опише, но е възможно да го преживееш. Усмихваш се, радваш се на живота, но нямаш нуждата да изпитваш любов. Дори и в малките периоди, когато сърцето трепне - ти можеш да го владееш. След една такава терапия душата се променя и целите в живота стават по-ясни. Вървиш по пътя с гордо вдигната глава, самочувствие за завист и сила, която си искал преди, но едва сега я получаваш...
След този период започват да се появяват първите симптоми на нуждата от любовта. Те се проявяват в кратки чисто сексуални връзки, които обаче губят контрол от самото им раждане. Появяват се чувства, които не могат да бъдат подхранени заради замръзналото сърце. За съжаление се превърнах, в онова, което мразех и много горчиви сълзи се появиха... Но всичко това се случваше единствено и само заради болката, която ме беше превърнала в нещо, което исках, макар наистина преди да не харесвах.
СВЕТКАВИЦА: Онази стара болка, която ако не се излекува може да зарази човек до състояние невъзможно за оздравяване. При мен явно течеше процес на лечение, което не осъзнавах...
Това лято всичко се промени. Повярвах отново в любовта. В тръпката. В пеперудите в стомаха. В сълзите от щастие, от болка, от живот. Преживях това, от което се страхувах. И то съдбовно... А сега ме е по-страх от когато и да е било.
МАЛКО ОТКЛОНЕНИЕ: Никога не съм бил търпелив, а по-импулсивен. Отдавах се повече на емоционалните си състояния от колкото на физическите. На една автогара осъзнах, че има любов. На друга срещнах мечтите си, но какво ли би станало, ако посетя летището... Там е възможно да полетя със истинското си АЗ. Но каквото и да става - аз ще продължа да гледам на живота си с очите на любовта...
Любовта ни кара да живеем в измислен свят изпълнен с фантазии, мечти, планове... Виждаме щастливите си моменти, сънуваме сексуалните си желания, чертаем бъдещето. Създаваме си един свят от илюзии, който с всеки изминал ден вярваме, че той ще се превърне в реалност. И всеки път не осъзнаваме колко много се превръщаме в нещо друго, но не и в това, което трябва да бъдем. Точно тогава балонът се пука, защото вече не сме онова, което сме, а нещо друго, което искаме да бъдем. Експлозията може да доведе до желано бъдеще, но може и да унищожи всичко. Понякога липсата на любов ни превръща в отчаяни търсачи на щастие, което в повечето случаи убива мечтите. Понякога изгубваме реалните си цели и се вкопчваме в идеал, който може и да не е онзи, който сме си представяли.
А дали изобщо сме били влюбени?
Въпрос, който като се появи обикновено ни води до отговор продиктуван от съзнанието, а не от сърцето. И защо когато питаме сърцето - отговаря съзнанието?
Дали съзнанието позволява на сърцето да говори?
Въпроси без ясен отговор, но аз толкова болезнено го търся?
Дали от липсата на емоции през последните две години сега търся нереален идеал? Като се замисля – да това е, което искам сега. Но след 2 години дали няма да искам друго?
Гледах едно видео в интернет. Не порно, а еротично. Съдържанието: една двойка, която толкова нежно се целуваше, прегръщаше – в леглото, басейна, плажа, кухнята, партито... Красота, на която всеки самотен човек ще завиди. Опитах се да си се представя в тази ситуация, но... Нещо не се получи. Моят идеал не се вписваше... А дали искам този човек или това видео? Оффф, тези мои мечти може да накарат главата ми да се пръсне от въпроси...
Казвали са ми да не мисля толкова! И аз искам това, но ми е трудно когато искам нещо, а не го получавам... И това защото бързам, но всичко може би е заради емоционалната ми зодия... Понякога се чувствам като сираче, което получава парче хляб след дни гладуване. Нямам търпение да го изям и през цялото време дори не се замислям, че може да се случи бавно за да е по-дълго и да има за после. Не, гладният яде веднага, защото не знае кога пак ще има. А дали не го прави и заради страха някой да не му го открадне?
А любовта краде ли се?
Никога през живота си не съм бил толкова открит както сега. В личните, професионалните и приятелски отношения. С усмивка казвам онова, което ми е в главата, защото ми харесва да съм честен, но сега след тази ситуация в главата ми е пълна каша...
Хубавото е, че сърцето ми вече не е ледено и аз съм готов за любовта, стига тя да е готова за мен...
Коментари
Публикуване на коментар