Когато меchтите се сбъдват...
23.08.2011
...iстинският успех е най-сладък!
Днес отново се върнах 9 години назад. Тогава когато бях новобранец, гладен, опърпан и гледащ като идиот живота в София. Припомних си своето начало, отново. Последният път когато се върнах толкова назад във времето беше през през 2007. Не говоря за мислите, а за усещането. Онова, което сме забравили. Като това на първата цигара – никога не се забравя. Кашляш, но дърпаш, защото опитваш и опитваш. Не се забравя... Усещането в сексът също едва ли може един нормален човек да забрави. В онзи първи път когато всичко е за първи път. За това чувство говоря. За пеперудите от притеснение и радост, не само от любов, но и от непознати за нас емоции...
Днес едно момиче от Пловдив сбъдна своята мечта. Не на живота, но мечта, която тя си пожела преди няколко месеца. Да получи работата, която иска без да се налага да използва връзки. Да използва единствено своя интелект, дарба и труд. Спомням си писмото й, в което тя пишеше, че иска да стажува. Спомням и първата ни среща – тя беше толкова подготвена. Имаше конкретен отговор на всички въпроси, а не просто задоволителни изречения. Това, че боравеше умело с думите ме накара да й повярвам. След първата и седмица знаех, че в нея има хляб. Знаех, защото припознах себе си в нея. Упоритостта, желанието и преследването на целите. Днес когато тя разбра, че вече няма да стажува, а за това ще й се плаща и ще има първия си трудов договор реагира точно като 20 годишно момиче. Радостта в очите й, напрежението в прегръдката й, емоцията, която накара всички около нея да се чудят какво се случва и това нормално ли? Ситуация, която аз самият съм преживял. Няма по-уникално изживяване от това да постигнеш нещо. Сам! Първият успех е неповторим и незабравим. Тя знае, че тръгва от нулата, но тя отдавна е на единицата. Защото иска и се бори за това.
През 2007 се запознах с едно друго такова момиче, което все още преследва успешно мечтите си. И точно заради хъса, с който и двете не се разделят, не ги е подтикнал към онзи начин за успех – връзки и тяло. Опция, с която много българи пробиват.
Знам, че едва ли ще убедя злобарите, че никога не ми се е налагало да използвам “сексапилното” си тяло за професионална изгода. Ясно е, че те са убедени в своите теории и нямам никакво намерение да им давам отчет. Мисля си, че техните грешки ги приписват на други. Своите неуспехи, сексуални премеждия, обещания и неприятни ситуации...
Искам да ви кажа - Те са ваши, не наши! Някак си повярвай те, че човек наистина може сам да постигне успеха си!
Тази радост, която днес малкото момиче преживя е нещо, за което в книгите не пише. Тя търси своя шанс, не се срамува от нищо и е готова на всичко за да заслужи всяка една благодарност. Вече познава критиката, която разплаква, но знае че след нея има и думи, които ни карат да сме горди от себе си.
Личния успех е нещо, което трудно се забравя. Личния успех не е мечта, а реалност, защото той не струва пари, а само дарба – да следваш сърцето си. Личният успех е като любовта, кара ни да се чувстваме силни... И днес, ако се наложи да се откажа от всичко, което имам, знам че има хора, които вървят като мен – с гордо вдигната глава, с лично уважение и със сбъднати мечти. Защото се борят за тях! Гордея се с тези две момичета, които ме накараха да се върна там където бях за да знам къде искам да бъда... И да не забравям – бъдещето е в моите ръце, а не в чужди...
...iстинският успех е най-сладък!
Днес отново се върнах 9 години назад. Тогава когато бях новобранец, гладен, опърпан и гледащ като идиот живота в София. Припомних си своето начало, отново. Последният път когато се върнах толкова назад във времето беше през през 2007. Не говоря за мислите, а за усещането. Онова, което сме забравили. Като това на първата цигара – никога не се забравя. Кашляш, но дърпаш, защото опитваш и опитваш. Не се забравя... Усещането в сексът също едва ли може един нормален човек да забрави. В онзи първи път когато всичко е за първи път. За това чувство говоря. За пеперудите от притеснение и радост, не само от любов, но и от непознати за нас емоции...
Днес едно момиче от Пловдив сбъдна своята мечта. Не на живота, но мечта, която тя си пожела преди няколко месеца. Да получи работата, която иска без да се налага да използва връзки. Да използва единствено своя интелект, дарба и труд. Спомням си писмото й, в което тя пишеше, че иска да стажува. Спомням и първата ни среща – тя беше толкова подготвена. Имаше конкретен отговор на всички въпроси, а не просто задоволителни изречения. Това, че боравеше умело с думите ме накара да й повярвам. След първата и седмица знаех, че в нея има хляб. Знаех, защото припознах себе си в нея. Упоритостта, желанието и преследването на целите. Днес когато тя разбра, че вече няма да стажува, а за това ще й се плаща и ще има първия си трудов договор реагира точно като 20 годишно момиче. Радостта в очите й, напрежението в прегръдката й, емоцията, която накара всички около нея да се чудят какво се случва и това нормално ли? Ситуация, която аз самият съм преживял. Няма по-уникално изживяване от това да постигнеш нещо. Сам! Първият успех е неповторим и незабравим. Тя знае, че тръгва от нулата, но тя отдавна е на единицата. Защото иска и се бори за това.
През 2007 се запознах с едно друго такова момиче, което все още преследва успешно мечтите си. И точно заради хъса, с който и двете не се разделят, не ги е подтикнал към онзи начин за успех – връзки и тяло. Опция, с която много българи пробиват.
Знам, че едва ли ще убедя злобарите, че никога не ми се е налагало да използвам “сексапилното” си тяло за професионална изгода. Ясно е, че те са убедени в своите теории и нямам никакво намерение да им давам отчет. Мисля си, че техните грешки ги приписват на други. Своите неуспехи, сексуални премеждия, обещания и неприятни ситуации...
Искам да ви кажа - Те са ваши, не наши! Някак си повярвай те, че човек наистина може сам да постигне успеха си!
Тази радост, която днес малкото момиче преживя е нещо, за което в книгите не пише. Тя търси своя шанс, не се срамува от нищо и е готова на всичко за да заслужи всяка една благодарност. Вече познава критиката, която разплаква, но знае че след нея има и думи, които ни карат да сме горди от себе си.
Личния успех е нещо, което трудно се забравя. Личния успех не е мечта, а реалност, защото той не струва пари, а само дарба – да следваш сърцето си. Личният успех е като любовта, кара ни да се чувстваме силни... И днес, ако се наложи да се откажа от всичко, което имам, знам че има хора, които вървят като мен – с гордо вдигната глава, с лично уважение и със сбъднати мечти. Защото се борят за тях! Гордея се с тези две момичета, които ме накараха да се върна там където бях за да знам къде искам да бъда... И да не забравям – бъдещето е в моите ръце, а не в чужди...
Коментари
Публикуване на коментар