Шадраван от емоции

26.08.2011
Да се върнем във времето...



Често ми се случва да гледам в миналото си. Понякога това го правя с усмивка, друг път със сълзи, може и да съм бил замислен, може и равносметка да съм си направил, но не е задължително да има причина. Просто така. Да погледна там където бях, за да видя на къде съм тръгнал.
Днес видях един от онези статуси във facebook, който предизвика масова операция copy/paste. Но въпреки това аз се замислих над него. Той приканваше да си спомниш запознанството с човекът, който го е публикувал. Ех, а бяха едни времена... Сега сме други, но е важното е че се познаваме и изпитваме положителни чувства един към друг.Но покрай това запознанство се сетих и за други, които днес не съществуват. Спомням си, че тогава срещнах човек, който беше вулкан от емоции, които май и до днес си остават негативни. Интересното е, че ние от години не си обелваме нормален поздрав, но злобата и клеветите преливат като софийското сметище. Не знам от къде се храни с енергия тази жена, но знам че тя от онези, които съм срещнал за да знам какъв никога да не бъда.
Така е, в живота си виждаме различни личности. Повечето от тях са с мисия да ни научат на нещо, защото няма как да знаем всичко.
Снощи водих един много откровен разговор. Бях искрен на 100%. Не че не съм в живота си, но нали винаги имаме едни малки тайни, които предпочитаме да премълчаваме. Бях цветен шадраван от емоции, който преливаше от думи. И това само на 3 чаши вино, четвъртата само я налях и опитах, но не изпих. Токът спря и всичко заспа. Енергията не беше свършила, просто беше време да се спи и да се укроти мисловния процес. Разкрих се във всяко едно изречение, а думите, които преливаха се чудя как са се промушили през голямото сито на откровението. Няма как да съжалявам, защото разказвах за истинското си минало, което не може да се промени. Променя се бъдещето въз основа на това, което сме били и не искаме да бъдем. Променяме се, защото искаме онова, което нямаме, а онова, което ни е задоволило вече не е интересно.
Казват че няма нищо “бивше”. Аз пък мисля че има. Стига човек да има воля, желание и конкретна причина за промяна. Раздялата с миналото може да е завинаги, но само като начин на живот. Миналото никога не трябва да бъде затворена страница. То е онова, което ни помага да се развиваме.
Днес отново има ток и шадраванът разпръсква вода. Светлините са невидими, защото слънцето гали емоциите, които са около нас. Но когато стане тъмно искам отново всички цветове на дъгата да озарят животът ми. Защото няма по-прекрасно от това да знаеш накъде да вървиш. Трудно е да откриеш пътеката, но ако я търсиш ИСТИНСКИ СЪС СЪРЦЕ пътят към нея е направен от асфалт най-високо качество, но положен по българска технология.
Няма начин, всичко има дефекти...

P.S. Така и така се върнах в миналото, ето едно видео от 1995, на което случайно попаднах – във facebook, но може да се превърне в емблематично. Чалга, кючек-чини, роми, мустакати чичковци... на фона на Велик град... С изпълнителен продуцент – Митко Димитров :)