Фалшивите празници
Е, по-измислени почивни дни не бях чувал. Тези сега, точно тези, които всички вие почивате и изобщо не четете това. Оф, добре че малко хора ще прочетат тази статия и обидените няма да ми досаждат по телефона. Всъщност аз няма да плюя по ничие име, защото така или иначе вече ми е писнало от измислени празници, хора, личности, приятели, връзки.
Ето днес, на трети май разбрах що за човек съм, с какви хора си говоря, общувам, подмазвам, ми се мазнят... И сега пак ще предизвикам и положителни и отрицателни реакции. Но преди това, хайде моля те или чети до край и пусни клавиатурата, или затваряй това, което съм написал. Защото нито го осъзнавам за първи път, нито пък откривам топлата вода. Още повече, че тази статия не е за всеки. Понеже повърхностно няма да се прочете нещо истинско в нея, а истината е, че тя съдържа доста повече от колкото може да си представиш.
В днешния депресивен ден, гледах най-накрая ДЗИФТ, у нас, на домашното кино. Държа да уточня, че дискът беше оригинален, от КАПИТАЛ, не менте. Поне едно истинско нещо в живота си. Разбира се, не съм собственик на ДиВи Ди-то, дадоха ми го. Филмът в началото ми беше скучен. Впечатлих се от заснемането, монтажа, актьорската игра, но сценария малко ме разочарова. Малко след средата на ДЗИФТ любовта на главния герой, която той изпитва към АДА я усетих. Играта на Захари Бахаров (актьор, който безобразно много харесвам) ме плени и ми предаде онова усещане, че и аз съм на негово място. Но и той, героят, като мен беше вкусил от онова, която ни оплита в мрежите си, не ежечасно, а всяка минута. ЛЪЖАТА, писна ми от нея. Писна ми да се лигавя по телефона и да говоря мило и учтиво, писна ми да си говоря с непознати, които разбираш ли ме гледали по телевизията (когато някога едни талантливи хора се бяха излъгали да ме пуснат в ефир) и искат да бъдат на моето място. Понеже сигурно очакват, че съм забогатял, а аз кредит изплащам. Ама те няма от къде да го знаят. Писна ми да имам много приятели, които ми изказват съчувствие когато проблема е публичен, като счупването на сайта, но не и когато наистина имам нужда от тях.
Празници били сега, макар аз да не знам какво се празнува. София е празна, всички заминаха. И... аз останах тук. Уж във фейсбук много „приятели” ме подкрепиха, че и те били останали в София, но аз наистина останах тук. За три дни един път звънна телефона. Приятелите ги нямаше. Имам проблем, призовах ги за помощ, но... всеки си имал ангажименти, всеки се прави на луд... Ама че звездна реакция. И сега всеки като прочете това, ще каже – леле, ама що не се обади, какво стана. Ами нищо, аз пък отговарям. Все пак показах когато имах нужда от вас!
Какво общо има това със сайта Svetsko.com. Ами много общо. След почти 8 години работа в тази сфера ето какъв е резултата. И аз станах фалшив като тях. Облечен в хубави дрехи, с добри обноски... За разлика от повечето аз съм почти винаги истински. Не обичам да крия емоции, реакции и мнение. Но поне съвеста ми е чиста. Но какво от това. Днес, на тези фалшиви празници съм сам, тук в квартирата...
Пак слънце ще изгрее, София ще се напълни, фалшивите усмивки ще се върнат и аз отново ще извадя моята. Защото нямам избор. По филмите когато човек се осъзнае – бяга. Ама в тая България къде да се избяга? И какво да се прави. То сега си сочен с пръст къде си работил, какво си правил, ами като се откажеш, ставаш некадърник. Фалшиво, ах, фалшиво....03.05.2009
Ето днес, на трети май разбрах що за човек съм, с какви хора си говоря, общувам, подмазвам, ми се мазнят... И сега пак ще предизвикам и положителни и отрицателни реакции. Но преди това, хайде моля те или чети до край и пусни клавиатурата, или затваряй това, което съм написал. Защото нито го осъзнавам за първи път, нито пък откривам топлата вода. Още повече, че тази статия не е за всеки. Понеже повърхностно няма да се прочете нещо истинско в нея, а истината е, че тя съдържа доста повече от колкото може да си представиш.
В днешния депресивен ден, гледах най-накрая ДЗИФТ, у нас, на домашното кино. Държа да уточня, че дискът беше оригинален, от КАПИТАЛ, не менте. Поне едно истинско нещо в живота си. Разбира се, не съм собственик на ДиВи Ди-то, дадоха ми го. Филмът в началото ми беше скучен. Впечатлих се от заснемането, монтажа, актьорската игра, но сценария малко ме разочарова. Малко след средата на ДЗИФТ любовта на главния герой, която той изпитва към АДА я усетих. Играта на Захари Бахаров (актьор, който безобразно много харесвам) ме плени и ми предаде онова усещане, че и аз съм на негово място. Но и той, героят, като мен беше вкусил от онова, която ни оплита в мрежите си, не ежечасно, а всяка минута. ЛЪЖАТА, писна ми от нея. Писна ми да се лигавя по телефона и да говоря мило и учтиво, писна ми да си говоря с непознати, които разбираш ли ме гледали по телевизията (когато някога едни талантливи хора се бяха излъгали да ме пуснат в ефир) и искат да бъдат на моето място. Понеже сигурно очакват, че съм забогатял, а аз кредит изплащам. Ама те няма от къде да го знаят. Писна ми да имам много приятели, които ми изказват съчувствие когато проблема е публичен, като счупването на сайта, но не и когато наистина имам нужда от тях.
Празници били сега, макар аз да не знам какво се празнува. София е празна, всички заминаха. И... аз останах тук. Уж във фейсбук много „приятели” ме подкрепиха, че и те били останали в София, но аз наистина останах тук. За три дни един път звънна телефона. Приятелите ги нямаше. Имам проблем, призовах ги за помощ, но... всеки си имал ангажименти, всеки се прави на луд... Ама че звездна реакция. И сега всеки като прочете това, ще каже – леле, ама що не се обади, какво стана. Ами нищо, аз пък отговарям. Все пак показах когато имах нужда от вас!
Какво общо има това със сайта Svetsko.com. Ами много общо. След почти 8 години работа в тази сфера ето какъв е резултата. И аз станах фалшив като тях. Облечен в хубави дрехи, с добри обноски... За разлика от повечето аз съм почти винаги истински. Не обичам да крия емоции, реакции и мнение. Но поне съвеста ми е чиста. Но какво от това. Днес, на тези фалшиви празници съм сам, тук в квартирата...
Пак слънце ще изгрее, София ще се напълни, фалшивите усмивки ще се върнат и аз отново ще извадя моята. Защото нямам избор. По филмите когато човек се осъзнае – бяга. Ама в тая България къде да се избяга? И какво да се прави. То сега си сочен с пръст къде си работил, какво си правил, ами като се откажеш, ставаш некадърник. Фалшиво, ах, фалшиво....03.05.2009
Коментари
Публикуване на коментар