copy/paste държава
Оказа се, че държавата ни е един ксерокс. Във всяко едно отношение. Най-вече в светски план. Думичката „оригинал“ май не съществува или по-скоро тя означава друго, а не това, което би трябвало. Дори съм изненадан как новата Златка не е копие на Райкова. Но никога не е късно и тя да стане за резил с някое „откровено” интервю...
Защо наричам България copy/paste държава? Тук всичко е такова, без грим и скъпи дрешки. Няма никакъв проблем някое издание да препечата информация или снимки без да цитира автора. Макар да има закон, който да защитава авторските права, тромавата съдебна система сама отказва потърпевшите да си търсят правата в съда. Ето например вестник „Монитор“ си позволи да използва снимки на ОК!, които са достигнали до тях с прес материал, и са пропуснали да уточнят кой е авторът им. Не само са публикували фотосите на Алисия, Зейнеб и приятелката й Тони, но и са си измислили някаква си тяхна история. И това не само че не ги притеснява, но им дава и правото да се държат нагло по телефона и да покриват виновника. Лесно е така, но пак се връщам на една стара тема – сериозните издания приличат на жълти и обратното.
Няма как да се пропусне фактът, че в медийния бизнес етиката е започнала да изчезва. Масово се краде информация и от злоба никой не желае да цитира първоизточника. Все едно ще му направи реклама, от която той ще спечели. Това е по-скоро смехотворно, отколкото реалистично.
Пълно copy/paste е и в музикалния бранш. Макар отдавна изпълнители и продуценти да започнаха да си плащат правата за кавърите, певците май ги е срам да си признават от коя държава е хитът им. Какво срамно има в това, когато така или иначе обират лаврите, да кажат, че музиката им е албанска, румънска, гръцка... Все пак всички така или иначе го знаят, но май „оригиналните“ ни звезди се притесняват да го заявят открито.
В едно интервю Емануела надълго и нашироко разказваше колко голям хит е дуетът й с Крум. Чудеше дори се дали да направи ремикс на по-бавната им песен.
Няма какво да го мислиш, Емануела!
Нали вашата песен е тотален хит в чуждата държава, значи и тук ще е така. Пък с ремиск или не – хитът си е хит. И в това няма нищо лошо. След като продуцентът е платил правата, какъв е проблемът да се казва истината. Ама то целият музикален бранш е такъв. Истината се спестява и копието се представя за оригинал.
Друг е въпросът, че песента на двамата много прилича на „Колко ми липсваш“. Естествено, много мои колеги си позволиха да ги обвинят в плагиатство, но такова престъпление няма. Много вероятно е първите изпълнители или авторите на парчето да са почерпили вдъхновение от „Каризма“, но доказателство няма. И едва ли би се появило такова, защото родните творци някак си са свикнали да се вдъхновяват, но не и да си търсят правата от вдъхновени.
И както минах на попфолк вълна, нека да обърна внимание на заучените пози на певиците. Над 90% от тях нямат собствен стил. По-точно си мислят, че имат, но всъщност такъв липсва. Видели една поза и край – само тя съществува. Трудно може да им се обясни как да са различни, оригинални... Всяко ново нещо за тях е copy/paste от колежка. И не се допуска друго мислене. Това е основната причина последните години повечето списания да не се различават едно от друго. Колкото и да искат авторите, стилистите и фотографите да променят нещо, няма как да се случи. Дори и след дълго обсъждане на концепция, накрая всичко се случва така, както реши звездата. Иначе снимките никога няма да се състоят.
Докога така?
Докато някоя наистина не се промени и не бъде копирана от друга поне веднъж. По този начин може да започне нещо ново, което след година ще бъде отново масово.
Никой не открива топлата вода. От мода не разбирам, но виждам как известни дизайнери се вдъхновяват от много стари неща. Така че няма нищо лошо в това, когато има вдъхновение (аз така наричам операцията, известна като copy/paste) то да се признава от звездата. Защото всички се учим. И няма нужда някой да се бие в гърдите и да изтъква оригиналността си. Понякога тя си е чисто менте, дори с лошо качество. И тук започвам да се чудя българинът толкова ли свикна с ментето, че бързо го приема. Дори го желае. А когато види копие, си мисли, че е истинско. А оригиналът е тотално отхвърлен. Странна работа... И скучна...
Аз като журналист няма да крия, че се вдъхновявам от колеги, писатели, медии... И с гордост си го признавам!
22.09.2009 за ОК!
Защо наричам България copy/paste държава? Тук всичко е такова, без грим и скъпи дрешки. Няма никакъв проблем някое издание да препечата информация или снимки без да цитира автора. Макар да има закон, който да защитава авторските права, тромавата съдебна система сама отказва потърпевшите да си търсят правата в съда. Ето например вестник „Монитор“ си позволи да използва снимки на ОК!, които са достигнали до тях с прес материал, и са пропуснали да уточнят кой е авторът им. Не само са публикували фотосите на Алисия, Зейнеб и приятелката й Тони, но и са си измислили някаква си тяхна история. И това не само че не ги притеснява, но им дава и правото да се държат нагло по телефона и да покриват виновника. Лесно е така, но пак се връщам на една стара тема – сериозните издания приличат на жълти и обратното.
Няма как да се пропусне фактът, че в медийния бизнес етиката е започнала да изчезва. Масово се краде информация и от злоба никой не желае да цитира първоизточника. Все едно ще му направи реклама, от която той ще спечели. Това е по-скоро смехотворно, отколкото реалистично.
Пълно copy/paste е и в музикалния бранш. Макар отдавна изпълнители и продуценти да започнаха да си плащат правата за кавърите, певците май ги е срам да си признават от коя държава е хитът им. Какво срамно има в това, когато така или иначе обират лаврите, да кажат, че музиката им е албанска, румънска, гръцка... Все пак всички така или иначе го знаят, но май „оригиналните“ ни звезди се притесняват да го заявят открито.
В едно интервю Емануела надълго и нашироко разказваше колко голям хит е дуетът й с Крум. Чудеше дори се дали да направи ремикс на по-бавната им песен.
Няма какво да го мислиш, Емануела!
Нали вашата песен е тотален хит в чуждата държава, значи и тук ще е така. Пък с ремиск или не – хитът си е хит. И в това няма нищо лошо. След като продуцентът е платил правата, какъв е проблемът да се казва истината. Ама то целият музикален бранш е такъв. Истината се спестява и копието се представя за оригинал.
Друг е въпросът, че песента на двамата много прилича на „Колко ми липсваш“. Естествено, много мои колеги си позволиха да ги обвинят в плагиатство, но такова престъпление няма. Много вероятно е първите изпълнители или авторите на парчето да са почерпили вдъхновение от „Каризма“, но доказателство няма. И едва ли би се появило такова, защото родните творци някак си са свикнали да се вдъхновяват, но не и да си търсят правата от вдъхновени.
И както минах на попфолк вълна, нека да обърна внимание на заучените пози на певиците. Над 90% от тях нямат собствен стил. По-точно си мислят, че имат, но всъщност такъв липсва. Видели една поза и край – само тя съществува. Трудно може да им се обясни как да са различни, оригинални... Всяко ново нещо за тях е copy/paste от колежка. И не се допуска друго мислене. Това е основната причина последните години повечето списания да не се различават едно от друго. Колкото и да искат авторите, стилистите и фотографите да променят нещо, няма как да се случи. Дори и след дълго обсъждане на концепция, накрая всичко се случва така, както реши звездата. Иначе снимките никога няма да се състоят.
Докога така?
Докато някоя наистина не се промени и не бъде копирана от друга поне веднъж. По този начин може да започне нещо ново, което след година ще бъде отново масово.
Никой не открива топлата вода. От мода не разбирам, но виждам как известни дизайнери се вдъхновяват от много стари неща. Така че няма нищо лошо в това, когато има вдъхновение (аз така наричам операцията, известна като copy/paste) то да се признава от звездата. Защото всички се учим. И няма нужда някой да се бие в гърдите и да изтъква оригиналността си. Понякога тя си е чисто менте, дори с лошо качество. И тук започвам да се чудя българинът толкова ли свикна с ментето, че бързо го приема. Дори го желае. А когато види копие, си мисли, че е истинско. А оригиналът е тотално отхвърлен. Странна работа... И скучна...
Аз като журналист няма да крия, че се вдъхновявам от колеги, писатели, медии... И с гордост си го признавам!
22.09.2009 за ОК!
Коментари
Публикуване на коментар