Звезди за един ден. Огън за цял живот
По някога не е лесно да се пише за звездите. Особено когато всички говорят за техните данъци, осигуровки, доходи. Чудех се дали и аз да не наблегна на това, но няма ли да ви писне и на вас. Всички за това говорят цял месец. Все едно са намерени парите на държавата. Темата толкова се екплотира, че наистина се замислям, да не би управляващите да се опитват да докажат, че парите на България са потънали във фолка. Факт е, че в тази музика се въртят не десетки, а стотици хиляди левове. Да не кажа милиони, но в крайна сметка 20 години по-късно не е ли късно да се търсят. Ако тези проверки доведат до по-точни прави и някакви регламенти, съгласен. Но имам усещането че или нищо няма да стане или някои звезди ще се лишат от лукса, който така или иначе не са изкарали само с пеене. Тук не намеквам нищо, просто знам, че ако не са богатите приятели, които по поводи им подаряват разни работи, или пък богатите гаджета, които са им помагали да си позволят лъскавия начин на живот, който се очаква от тях, нищо няма да е така както им се иска. Все пак малко са онези, които реално успяха да изкарат някакви пари от музика. Говоря за Азис и Ивана...
Но аз наистина се отплеснах. Исках да пиша за друго. Очевидно температурата, която ме е гепила ме разсредоточава. Определено пиша това в много сериозно болестно състояние, но знам, че когато и аз като вас го чета ще съм здрав и ще се радвам на празниците, които започнаха. Тези празници ни карат да си правим различни равносметки и да виждаме колко любими хора има около нас. Истината е, че аз почти всяка седмица си правя различни равносметки. Най-вече за това, което се случва около мен - професионално и лично. Те двете неща са взаимно свързани. То няма и друг вариант. Животът им е такъв. На скоро един познат, който живее в Америка ми беше казал, че аз живея с работата си. Категорично отрекох и дори се скарахме. Все пак имам приятели извън шоубизнеса, с които си говорим за обикновените неща от живота. Но до някъде беше прав. Работата ме преследва на всякъде. За това си имам личен пример. Аз рядко излизам да се забавлявам (защото така или иначе ходя по много партита, но служебно), но и това се случва. Имам навика да оглеждам хората около мен и да си правя леки преценки. Въпросната вечер бях решил че искам да се отпусна, да се забавлявам, да се запознавам, а защо и да не си тръгна сам. Уви, признавам веднага. Това не се случи. Сам самичък се мушнах в леглото си, така и се събудих. Нямаше вариант да се случи обратното. Бях заобиколен от млади хора, които не искаха просто забавление. Какво правят жените – първо оглеждат как си облечен, сканират те като продавачка в скъп магазин, правят ти тотала на визията, след което на питието и ако само едно нещо им се стори евтино се отказват. Категорично. Лицето е важно, но ако не си Брат Пит шанс нямаш! В случая аз имам и един друг коз. Работя в медия и преди време ме даваха по телевизора. Още се намират разни жадни за слава и ме познават. Това помага за запознанството, но какво да направя, че не се кефя на „фенки”. Хубаво е, ама аз не съм от тези, които заради това биха си задоволили нагона. Уви има такива известни хора, които това целят. Искат славата за да забиват гаджета и да не си лягат сами. Много добре знаят, че то е заради фалшивите обещания и името им, но го правят, а това ги кара да се чувстват щастливи. С имена няма да боравя, но много известни мъже практикуват това, да се възползват от славата. Въпрос на личен избор.
Всеки има право на избор, но друг е въпроса дали ще го направи. За нощния живот, свалките, лудите купони, ненаситните емоции и промяната на 360 градуса може искрено и лично да говори Боби – бившата Урсула. Гледах го при „Отчаяните съпруги” на „Станция Нова”. Там искрено и лично говори за своя избор в живота. За това, че човек наистина може да има всичко, което пожелание. Може да бъде известен, отдаден на живота и емоциите, но на финала да не е щастлив. Щастието преходно, но и не е. Човек може да бъде щастлив, ако прави това, което иска сърцето му. Но ако не слуша разума, няма пълно щастие. Но пък от опит глава не боли. Определено Боби изживя своя звезден миг, но като Урсула. Той сам е стигнал до извода, че този образ е изчерпан и дали заради наркотици или друго той захвърли „застарелият” травестит в килера и на бял свят се появи не навършиялият 30 години Боби. И определено жените повече се радват. Хубавото в него е, че той не експлотира предишния си образ. Колкото и да го разпитват, тактично избягва тази тема. Сега има друг човек. С танци и чар той отново печели сърцата на феновете си. Ако си изиграе правилно картите съм сигурен, че неговият огън на славата ще грее дълго.
И тук е мястото където трябва да спомена онези известни личности, които разпалиха отново огнището на славата и парите. Става дума за ретро фолк певците. Почти 20 години този жанр съществува и наистина тези певци могат да се нарекат ретро. Най-изявената от тях определено е Сашка Васева. С появата си в танцовото риалити тя напомни за себе си. Сашка си припомни онези мигове, когато беше истинска звезда. И ако някой ми каже, че няма невъзможни неща в България... Но това не е проблем. Нека има за кого да се пише. Друг е въпросът за онези девойки и момченца, които дават мило и драго за се покажат по телевизора.
Става дума за участниците в риалити програмите. Именно те вярват, че са истински звезди, а после трудно приемат, че месец-два след слизането от екран те са забравени. Трудно ми е да приема, че съквартирантите от „Биг Брадър” са убедени, че са фактор в българския шоубизнес. Участието в една игра не им дава право да минават за ВИП. Радва ме факта, че все повече хора започват да мислят като мен. Съгласен съм, че всеки има правото на шанс в живота, но такъв нека се дава на хората с качества. Онези клоуни нека се върнат там, от където са дошли. Все пак шоубизнеса и без това е препълнен. Те „братя Мангасариян” така пееха в една своя песен.
Тук сигурно някой ще намеси и Златките. От тях имаше нужда, някой да разведри обстановката. Все пак еквивалент на Памела Андресан нямахме. Но две са напълно достатъчни.
По тази тема има много да напиша. Заглавието е много общо и включва различни теми, ситуации и личности. Надявам се сега като започват празници хората да станат малко по-земни. Всички искат да сме по-добри, но ние не сме толкова лоши. Да, злобата и завистта са се впили в българина, но има и друг синдром. Мерак за слава.
Моето пожелание към всички онези обикновени хора, които четат това е: да не искат на всяка цена да бъдат известни. Това няма да им донесе нищо друго освен един изкуствен свят. А той не прави хората щастливи. А на известните – не забравяйте че сте хора. И вие може да бъдете щастливи. А огънят на славата може да грее ден, година, цял живот. Но парното си е скъпо
02,12,2009
Но аз наистина се отплеснах. Исках да пиша за друго. Очевидно температурата, която ме е гепила ме разсредоточава. Определено пиша това в много сериозно болестно състояние, но знам, че когато и аз като вас го чета ще съм здрав и ще се радвам на празниците, които започнаха. Тези празници ни карат да си правим различни равносметки и да виждаме колко любими хора има около нас. Истината е, че аз почти всяка седмица си правя различни равносметки. Най-вече за това, което се случва около мен - професионално и лично. Те двете неща са взаимно свързани. То няма и друг вариант. Животът им е такъв. На скоро един познат, който живее в Америка ми беше казал, че аз живея с работата си. Категорично отрекох и дори се скарахме. Все пак имам приятели извън шоубизнеса, с които си говорим за обикновените неща от живота. Но до някъде беше прав. Работата ме преследва на всякъде. За това си имам личен пример. Аз рядко излизам да се забавлявам (защото така или иначе ходя по много партита, но служебно), но и това се случва. Имам навика да оглеждам хората около мен и да си правя леки преценки. Въпросната вечер бях решил че искам да се отпусна, да се забавлявам, да се запознавам, а защо и да не си тръгна сам. Уви, признавам веднага. Това не се случи. Сам самичък се мушнах в леглото си, така и се събудих. Нямаше вариант да се случи обратното. Бях заобиколен от млади хора, които не искаха просто забавление. Какво правят жените – първо оглеждат как си облечен, сканират те като продавачка в скъп магазин, правят ти тотала на визията, след което на питието и ако само едно нещо им се стори евтино се отказват. Категорично. Лицето е важно, но ако не си Брат Пит шанс нямаш! В случая аз имам и един друг коз. Работя в медия и преди време ме даваха по телевизора. Още се намират разни жадни за слава и ме познават. Това помага за запознанството, но какво да направя, че не се кефя на „фенки”. Хубаво е, ама аз не съм от тези, които заради това биха си задоволили нагона. Уви има такива известни хора, които това целят. Искат славата за да забиват гаджета и да не си лягат сами. Много добре знаят, че то е заради фалшивите обещания и името им, но го правят, а това ги кара да се чувстват щастливи. С имена няма да боравя, но много известни мъже практикуват това, да се възползват от славата. Въпрос на личен избор.
Всеки има право на избор, но друг е въпроса дали ще го направи. За нощния живот, свалките, лудите купони, ненаситните емоции и промяната на 360 градуса може искрено и лично да говори Боби – бившата Урсула. Гледах го при „Отчаяните съпруги” на „Станция Нова”. Там искрено и лично говори за своя избор в живота. За това, че човек наистина може да има всичко, което пожелание. Може да бъде известен, отдаден на живота и емоциите, но на финала да не е щастлив. Щастието преходно, но и не е. Човек може да бъде щастлив, ако прави това, което иска сърцето му. Но ако не слуша разума, няма пълно щастие. Но пък от опит глава не боли. Определено Боби изживя своя звезден миг, но като Урсула. Той сам е стигнал до извода, че този образ е изчерпан и дали заради наркотици или друго той захвърли „застарелият” травестит в килера и на бял свят се появи не навършиялият 30 години Боби. И определено жените повече се радват. Хубавото в него е, че той не експлотира предишния си образ. Колкото и да го разпитват, тактично избягва тази тема. Сега има друг човек. С танци и чар той отново печели сърцата на феновете си. Ако си изиграе правилно картите съм сигурен, че неговият огън на славата ще грее дълго.
И тук е мястото където трябва да спомена онези известни личности, които разпалиха отново огнището на славата и парите. Става дума за ретро фолк певците. Почти 20 години този жанр съществува и наистина тези певци могат да се нарекат ретро. Най-изявената от тях определено е Сашка Васева. С появата си в танцовото риалити тя напомни за себе си. Сашка си припомни онези мигове, когато беше истинска звезда. И ако някой ми каже, че няма невъзможни неща в България... Но това не е проблем. Нека има за кого да се пише. Друг е въпросът за онези девойки и момченца, които дават мило и драго за се покажат по телевизора.
Става дума за участниците в риалити програмите. Именно те вярват, че са истински звезди, а после трудно приемат, че месец-два след слизането от екран те са забравени. Трудно ми е да приема, че съквартирантите от „Биг Брадър” са убедени, че са фактор в българския шоубизнес. Участието в една игра не им дава право да минават за ВИП. Радва ме факта, че все повече хора започват да мислят като мен. Съгласен съм, че всеки има правото на шанс в живота, но такъв нека се дава на хората с качества. Онези клоуни нека се върнат там, от където са дошли. Все пак шоубизнеса и без това е препълнен. Те „братя Мангасариян” така пееха в една своя песен.
Тук сигурно някой ще намеси и Златките. От тях имаше нужда, някой да разведри обстановката. Все пак еквивалент на Памела Андресан нямахме. Но две са напълно достатъчни.
По тази тема има много да напиша. Заглавието е много общо и включва различни теми, ситуации и личности. Надявам се сега като започват празници хората да станат малко по-земни. Всички искат да сме по-добри, но ние не сме толкова лоши. Да, злобата и завистта са се впили в българина, но има и друг синдром. Мерак за слава.
Моето пожелание към всички онези обикновени хора, които четат това е: да не искат на всяка цена да бъдат известни. Това няма да им донесе нищо друго освен един изкуствен свят. А той не прави хората щастливи. А на известните – не забравяйте че сте хора. И вие може да бъдете щастливи. А огънят на славата може да грее ден, година, цял живот. Но парното си е скъпо
02,12,2009
Заглавието е доста завладяващо и като си помислиш че може да станеш звезда само за един ден, но това да поддържа огъня в теб до края на живота е велико чувство.Адреналина ти е винаги на макс и винаги дебнеш следващият момент в който да се докажеш и покажеш.Абсолютно всеки има право на избор, но друг е въпроса дали ще го направи.Уви темата за славата и парите си остава вечна, това е кодирано генетично в нас да е стараем да сме богати, но за сметка на какво...?
ОтговорИзтриване