Удари ме с целувка

Боли ме главата. Вечерта бях на гости на една страхотна двойка, пихме вино и сладко си говорехме как са се запознали. Спомням си, че тя ми разказа колко много той я кара да се смее и това ги събрало... Докато бях в тоалетната те се смяха. Толкова хубаво, че на мен ми стана тъжно. Ама аз съм си виновен. Като не искам любов защо да ми е тъжно. Понякога човек не знае какво иска, но аз със сигурност знам. Не искам празни мечти и големи обещания. А реалност. Беше ми хубаво и сега не ми е зле. Мисля си за това как изпращам последната февруарска седмица на 2011 с първия си АКТ, много емоции и любов, която не знам от къде дойде. Ще започна от средата, защото началото е стандартно. Него и друг път мога да го представя с букви, думи, изречения и безсмислено изхабено Интернет пространство. Ходих на театър – сам. Ама сам. Защо ли? Тръгнах по работа, прибрах се без работа. Не я свърших защото тъпанарите с паяка преценили че трябва да ми вдигнат колата. Това че нямам вина го знам аз и другите автомобили, които бяха около моя. Ама върви доказвай в тази скапана държава. Подавам жалби, ама си губя времето. Но няма да се откажа. Тук трябва да споделя – МТЕЛ ми върнаха кинти и ми се извиниха. Възможно е! Хубаво е човек да отиде на театър сам. Сега ще го пробвам и с киното. Никой не те занимава със себе си, хората се усмихват, защото културни, но любопитстват защо съм без половинка или приятели. Дори коментират, но това ме забавлява. Аз пък ги подслушвам, защото ми е интересно да разбера емоциите им, които избиват от интелигeнтните им възпитани муцунки. Уникална постановка, с великолепна актьорска игра. Ама това е истината. Не съм предполагал, че Дарин може да бъде толкова талантлив. Всъщност само на една актриса малко не и се отдаваше играта на 100%, но всичко останало беше... И стига сме говорили, че нямаме актьори. Имаме и аз един ден като снимам филм, а това ще стане след около десетилетие, ще имам избор. Защото те живеят за това – да играят. Постановката е “Страхотни момчета” - Младежки театър. И това са глупости, че била само за жени. Съвсем нормална си е. Отидох да я гледам от служебни желания, нищо служебно не свърших, защото ми дигнаха колата и унищожиха онази магия, която ме развълнува. Поне лично живях в един друг свят макар за малко повече от три часа. Събудих се тъжен и скапан. Отново в България, отново идиоти по улиците, отново малоумни същества ме занимават със себе си, отново лицемерие и доза лъжа. Отново филми... Осъзнах че изпитвам някаква любов, която няма адрес. Просто сърцето ми се вълнува и бие силно само като си помисля за слънцето. Представям си, че всички се усмихват и сърцето ми отново бие. Затварям си очите и усещам целувка по ухото. Не знам от къде идва тя, но я усещам. Еййййй, удари ме с целувка! Ама реално. Защо имам усещането че го изживявам? ... А не е така. Просто някакво необяснимо усещане. Моите домакини от снощи се запознали в нета. Моята първа голяма любов намерих във виртуалното пространство, ама искам сега да я срещна на улицата, в бара, в киното, някъде на въздух. Като по филмите. Ето пак, усмихваш ми се, ама няма да ми забиеш една... целувка. Защото устните ти - прекалено копринени и трябва да ги пазиш. За утре, за портфейла. Все пак и ти си имаш цена. Моята е усмивката. Нея не я давам, защото е хубава. За това на снимки не я показвам. Тя е награда само за заслужили хора. Здравей! Удари ме с целувка! Където и да си. Не се познаваме още, а може и да се познаваме, но ще те целуна един ден. Знам го! Но със сигурност не съм целувал точно тези устни, които да са те...
26.02.2011