Кога идва успехът?

Хората, които работят, учат, борят се и не търсят лесния път се стремят само към едно - успех в професионален план. Макар това изречение да звучи глупаво, ако се замисля трудно ще да се сетя за такива мои познати (не че нямам де), по-скоро за онези, които търсят лесния път, които искат на 25 да имат скъпа кола и т.н., но не изкарани с труд, а тяло. Но все пак има такива като мен, които все още вярват в професионалната реализация.
Първото тримесечие на 2009г. мина. То по-скоро беше гадно, трудно, мъчително и убиващо желанието за развитие, дори за живот в България. На моменти се чудех какво правя още тук. Където и да се огледах виждах злоба, лицемерие, измама, злоупотреба и много некадърност. Добре че все още има малко останали положителни хора, за да се крепим взаимно. Започнах да се замислям дали чудесата още съществуват.
Да, на 27 години съм и много преживях до сега. Но според мен е малко. Все още искам да вървя напред, да постигам нови хоризонти и да убеждавам първо себе си, а после който си поискам, че аз ставам. Ставам за човек. Но някак си през тези три месеца тъмнината не позволяваше на светлината да се появи. И точно когато не очаквах, дори в началото не го забелязах проблясъка, той примигна. Получих по e-mail едно писмо, което съдържаше една новина. Признавам си, оставих днес да го прочета. Заради напрегнатото ежедневие го пренебрегнах, но дали постъпих правилно? Понякога малките, на пръв поглед маловажни неща може да ни накарат да открием важни поуки в живота...
Тази събота исках да спя до обяд. Но естествено телефона ме събуди. Изнервих се... Направих си кафе (все още мога поне него да си го позволя, че с тая криза...), отворих лаптопа, прегледах рождениците във фейсбук-а и започнах да им честитя. Сред тях се оказа един специален човек в моята кариера и живот. Сега много хора ще се изненадат, но да, това е Жоро Неделчев! Ще се изненадат, понеже аз никога не парадирам с познанствата си. Та Жоро има днес празник. Пишейки му поздравлението се сетих за новината, която не прочетох в мейла. В писмото се съобщаваше, че той е новия главен редактор на списание FHM. Да, да това е страхотен подарък, получен три дни по-рано. Но е и специален - Жоро днес навърши 40г. Е точно това ме накара да напиша всичко това. Да не бързам толкова много да пораствам. За моите 27 съм направил не малко, да искам, но и виждам че всъщност годините нямат никакво значение. Просто трябва да се вярва, че винаги има нов път. Той никога не свършва. Неделчев ми го каза преди няколко дни. "След като напуснах Playboy не знаех на къде ще вървя. Отидох в Монитор после.... И преди няколко месеца пак бях убеден, че няма нов път. Но ето, оказа се, има. За това малки Дочев знай, че винаги има на къде да върви, стига да искаш. И все пак си на 27." Аз си помислих: дали понякога не съм на самия път, който просто е като софийския, с дупки и не съм стигнал до асфалта.
Благодаря ти Жоро. Това ми вдъхна нови сили да вярвам, че дори и по време на криза може човек да бачка с идеята, че най-доброто предстои. А ти се радвай на живота, на подаръка си и на първа заплата да почерпиш. Честито!!!
A Успехът идва тогава, когато си го заслужим и го искаме! Ама истински, не сексуално!
04,04,2009