Как напуснах мечтите си

И февруари свърши. За това реших да попиша. Поредният светски разговор. С точно такъв започнах този сайт създаден през един следобед. За това няма как. Искам да си попиша. Остават няколко минути докато стане първи март. Баба Марта пак ще дойде. И недей сега да мрънкаш какви са тези глупости. Не са! Освен това Алисия има рожден ден. Представяте ли си жената Божинов порасна. Той свърши същото ама на 15 февруари . Не ме поканиха на рождени дни. А и как да го направят. В средата на втория месец на годината тя беше в Дубай, той в Манчестър. А сега и двамата са в Англия, всъщност тримата. На днешната дата рожден ден има и една моя приятелка от Севлиево. Дени Честит Рожден Ден. Не съм те забравил! Макар да не сме се чували от моя празник, да знаеш че от време на време се замислям за теб, теб и Спас, вас тримата... Но май се отплесна, та месеца свърши. През половината от него ние от екипа на електронното светско издание написахме 104 текста, 54 от които големи светски новини. Първо съобщени от нас. Имаме и добри посещения. Имаме и... Имаме си и високи сметки за парно и ток. Иде ми да изругая. Всичко това ми развали деня. Още от сутринта. Тръгвайки към офиса на предаването „Жените” на Марта Вачкова се замислих колко е гаден живота в България. И въпреки всичко ние трябва да го живеем, приемаме и с последни усилия да го променяме. Поне нашия, ако не чуждия. Та отивах при екипа на продукция, защото им бях обещал да запиша мъжко мнение за шоуто. Говорех за това... Всъщност май не трябва да казвам. Както и да е. Да се върна на лошото ми настроение. Наистина бе такова, но някак си когато влязох в апартамента, който се намира срещу Шейново, положителната енергия ме завладяла. Пих едно кафе, изчаках малко и се заредих. Даааааааа, там имаше добра енергия. И аз си откраднах малко. Изобщо не се впечатлих от присъствието или комплиментите, които ми отправиха Иванина и Мартин от Биг Брадър. Впрочем там се засякох с тях, понеже и той записваше, но нещо му беше трудно и си даде почивка. В нея се вмъкнах аз. Двамата обаче ме слушаха. И се радваха. Все едно президентът на Америка дава изявление пред тях. Странно ми е. Дали и аз не съм гледал така и не съм се впечатлявал, когато гледах известни хора или такива от гилдията когато приказваха. Сигурно. Голям баламурник съм бил със сигурност. Впрочем сега се замислям за това какво е било. От къде тръгнах и до къде стигнах. Много от моите големи мечти се сбъднаха. Станах на 25 години Главен редактор на голямо списание. Исках го, много го исках, но много преди да се случи. Когато стана дори се изненадах. Тези години в списанието бяха много, много хубави. Знаете ли колко тъжно се чувствах когато напусках. Трудна раздяла беше. Спомням си как всеки един от колегите си тръгваше по отделно и аз дори „Благодаря” не успях да им кажа. Беше ми тъжно и все още ми е, но всичко свърши. И това е, защото не спирам да мечтая. Не, напуснах заради глупост или каприз. А защото исках да вървя напред. За мен няма значение какво губя, а е важно какво бих могъл да спечеля. По тази причина се разделихме и с „Градски легенди”. Предаването също бе една от моите фантазии. Да правя това, което обичам и то в гледана продукция. Получи се също ненадейно. И още толкова изненадващо и от там напуснах. И всички все още ме питат защо. С някого се скарах? Оооо не, и тогава ми бе тъжно, но не се изпуснах. Никой не видя истинското ми състояние. Отне ми доста време докато приема, че го направих наистина. Защото специално тази крачка бе важна за мен. Не само финансова, защото доходите определено намаляха, но и емоционална. Аз не исках да оставям лоши чувства нито у Иван и Андрей, нито у Вили, Дени, Стани, Оля... „Междинна станция” е прекрасно място за работа и искам пак да се върна. Но сега дойде времето да приключим. Просто когато от вътре го усетя трябва да го направя. Мисля, мисля, и действам. Трудно приемам такива раздели, но след като се съвзема почвам нещо ново - с пълна сила. В сегашната ми работа се чувствам перфектно. Екипът на Атика Медия е различен. Хората са различни. Но това е хубаво. Бачкам за лицензни списания. В стаята, в която е бюрото ми са само жени... Важното е едно: човек трябва да постига мечтите си. Аз напуснах моите, за да имам нови. Не е лесно, но си заслужава. Хубаво е когато човек сам си предизвиква трудностите, за да става по-силен, по-добър, а защо не и по-истински. Бизнесът в България е коварен, но трябва да се справяме с него. Този сайт не ми бе мечта. Всичко стана случайно. Вечеряхме с фолк певицата Камелия и нейния приятел Цветин. В разговора той ми каза да си направя сайт. Всъщност ние говорихме много, на много различни теми. Близо три години не комуникирахме заради глупост. И на нейния рожден ден (през януари) случайно се засякохме в едно заведение в София и се разбрахме за вечерята. Аз им разказвах какво се случвало с мен. Защото те знаеха какво говорят, но не и истината. И така от шега, от едно подхвърляне. www.bgvip.info е факт. Благодаря ти Цвети! Сега в този момент в папката за март има само един текст. Тепърва предстои да се напишат много истински неща. Тази на февруари е затворена (но не и празна, провери, всичко е там!), но никога няма да забравя да си я отварям от време на време. Трябва да се сещам за началото. Началото на поредната цел. А докъде ли ще се стигне...
01,05,2009