Има ли криза?
Последните месеци думичката „криза” стана най-използваната в речника на българите. Къде на шега, къде реално, но тя е неизменна част от ежедневието ни. Въпросът, който ме вълнува този месец обаче е дали звездите ги е хванала кризата? Финансовата, личната, емоционалната...
Ще започна първо оттам, че проблем има и той си личи най-вече от статиите и скандалите, които се родиха през последния месец. След като дълго време жълтите издания бяха трън в очите заради измишльотините, които преди време пишеха, сега именно те са тези, които раждат реални истории, а сериозните се занимават с измислици.
Вестник „Труд” например си позволи да публикува тотално непроверена информация за това как Божинов и Алисия са се разделили. Явно някаква криза е обхванала светския репортер на вестника, за да си позволи да си измисли подобни неща. Оказа се, че нищо от написаното не е вярно и в това ОК! се увери лично. Екип на списанието бе заедно със звездното семейство в Слънчев бряг за заснемането на сесията на певицата.
И докато някои си творят, други са далеч от кризата. Вестник „Уикенд” създаде истинска холивудска история. Радост Драганова и личната драма със съпруга й. Уж жълтият вестник, който до скоро бе отричан от всички, не само написа реална история, но и я подкрепи със снимки. И най-важното колегите продължиха да дълбаят. Браво. Вас кризата ви е пропуснала.
Но да се върнем на темата. Как са нашите звезди и накъде върви техният бизнес?
Ще започна с попфолка, за да бъда по-кратък. По моя информация най-печелившият музикален бранш също има проблемни моменти. Те, естествено, не са фатални, но ги има. Известни певици споделят, че поне едно-две от участията им на месец падат, защото нямало хора в заведенията. Имена няма да изброявам, но ви уверявам, че става въпрос за много популярни личности. И все пак случаите са единични, най-хитовите изпълнители продължават да работят под пара, но самите те усещат, че нещата не вървят на добре.
При поп музиката ситуацията е друга. Умишлено искам да отделя повече внимание на този стил, защото имам лична мотивация. Преди дни си пуснах DVD-то на „Каризма” от единствения им албум. В него има един документален филм на Миро и Галя, който ме накара да се замисля генерално и да се попитам какво точно става? Кризата при тези музиканти е дошла много отдавна. И не става въпрос само за „Каризма”, а за цялата гилдия...
Времената в началото на хилядолетието бяха прекрасни за българската музика. Появиха се много имена, които бързо спечелиха сърцата на публиката. Миро и Галя., Мария Илиева, Руши, Йоана, Нети, Антибиотика, Любо, D2, TE... Има и други, но за повечето от тях никой не си спомня. Аз обаче си спомням как песента на Сантра и Спенс стана хит за 24 часа. Точно както се получи и при Гергана във фолк средите.
По същото време „Каризма” обикаляха стадионите с турнето на Слави Трифонов и караха хиляди да крещят името им. Феновете искаха да ги пипнат, плачеха щом ги видят. Тази магия продължи няколко години. На всички церемониални награди победителите в различните категории бяха обявявани със сълзи в очите, с викове и емоционални думи. Те се радваха и се подкрепяха, и всичко приличаше на онова, към което толкова се стремяха. Истинският успех!
Да, ама сега нещата не са така. Повечето музиканти не си говорят, не се подкрепят. По церемониите ходят само победителите. Никой не изпада в емоционални излияния. Публиката не крещи, не изпада в екстаз. Няма хитове, които да се мерят с продуктите на попфолк конкуренцията. И тази криза не е от месец-два, а от няколко години.
На младите попълнения им е изключително трудно. Вече няколко сезона се правят различни музикални риалитита, а реализирани изпълнители от тях почти няма. С едно-две изключения. И това ако не е криза!
Но кой е виновен за нея? Този път не е икономиката, защото видимо изпълнителите живеят добре. Намират пари за клипове, скъпи дрехи и песни. Държат високи хонорари, макар участията им да не са много. Но факт е, че при някои певци им помага името, а не песните.
Според мен една от причините за тази криза е в самите тях. Не са единни и рядко застават зад гърбовете си. Другата причина е липсата на подкрепа от медиите. Малко са радиостанциите и телевизиите, които не искат от певците да си плащат, за да ги въртят. Да, така е, искат пари, а после защо всички слушат фолк. И най-важното, което погубва поп музиката ни: злобата, завистта, интригата, лицемерието. Звездноста завладя много от тях и те забравиха каква е оригиналната им цел? Няма ги онези любов и емоционалност, които движеха машината.
Криза има! И финансова, и емоционална, и лична. И то доста сериозна! Фолкът ще бъде погален, но съдбата на поп-а продължава да стои под въпрос. И това ако не е тъжно...
За финал, нека си припомним онези хитове, които някога ни караха да бъдем истински щастливи: „Рискувам да те имам”, „Има ли цветя”, „Луната спи”, „Хиперсоник”, „Нищо”, „Лунен сън”, „Ще избягам ли от теб”, „Всико било е насън”, „Лъжи ме”, „Всичко се връща”...
Ах, „Колко ми липсваш!” Ти ще допълниш ли?
26.06.2009 за ОК!
Ще започна първо оттам, че проблем има и той си личи най-вече от статиите и скандалите, които се родиха през последния месец. След като дълго време жълтите издания бяха трън в очите заради измишльотините, които преди време пишеха, сега именно те са тези, които раждат реални истории, а сериозните се занимават с измислици.
Вестник „Труд” например си позволи да публикува тотално непроверена информация за това как Божинов и Алисия са се разделили. Явно някаква криза е обхванала светския репортер на вестника, за да си позволи да си измисли подобни неща. Оказа се, че нищо от написаното не е вярно и в това ОК! се увери лично. Екип на списанието бе заедно със звездното семейство в Слънчев бряг за заснемането на сесията на певицата.
И докато някои си творят, други са далеч от кризата. Вестник „Уикенд” създаде истинска холивудска история. Радост Драганова и личната драма със съпруга й. Уж жълтият вестник, който до скоро бе отричан от всички, не само написа реална история, но и я подкрепи със снимки. И най-важното колегите продължиха да дълбаят. Браво. Вас кризата ви е пропуснала.
Но да се върнем на темата. Как са нашите звезди и накъде върви техният бизнес?
Ще започна с попфолка, за да бъда по-кратък. По моя информация най-печелившият музикален бранш също има проблемни моменти. Те, естествено, не са фатални, но ги има. Известни певици споделят, че поне едно-две от участията им на месец падат, защото нямало хора в заведенията. Имена няма да изброявам, но ви уверявам, че става въпрос за много популярни личности. И все пак случаите са единични, най-хитовите изпълнители продължават да работят под пара, но самите те усещат, че нещата не вървят на добре.
При поп музиката ситуацията е друга. Умишлено искам да отделя повече внимание на този стил, защото имам лична мотивация. Преди дни си пуснах DVD-то на „Каризма” от единствения им албум. В него има един документален филм на Миро и Галя, който ме накара да се замисля генерално и да се попитам какво точно става? Кризата при тези музиканти е дошла много отдавна. И не става въпрос само за „Каризма”, а за цялата гилдия...
Времената в началото на хилядолетието бяха прекрасни за българската музика. Появиха се много имена, които бързо спечелиха сърцата на публиката. Миро и Галя., Мария Илиева, Руши, Йоана, Нети, Антибиотика, Любо, D2, TE... Има и други, но за повечето от тях никой не си спомня. Аз обаче си спомням как песента на Сантра и Спенс стана хит за 24 часа. Точно както се получи и при Гергана във фолк средите.
По същото време „Каризма” обикаляха стадионите с турнето на Слави Трифонов и караха хиляди да крещят името им. Феновете искаха да ги пипнат, плачеха щом ги видят. Тази магия продължи няколко години. На всички церемониални награди победителите в различните категории бяха обявявани със сълзи в очите, с викове и емоционални думи. Те се радваха и се подкрепяха, и всичко приличаше на онова, към което толкова се стремяха. Истинският успех!
Да, ама сега нещата не са така. Повечето музиканти не си говорят, не се подкрепят. По церемониите ходят само победителите. Никой не изпада в емоционални излияния. Публиката не крещи, не изпада в екстаз. Няма хитове, които да се мерят с продуктите на попфолк конкуренцията. И тази криза не е от месец-два, а от няколко години.
На младите попълнения им е изключително трудно. Вече няколко сезона се правят различни музикални риалитита, а реализирани изпълнители от тях почти няма. С едно-две изключения. И това ако не е криза!
Но кой е виновен за нея? Този път не е икономиката, защото видимо изпълнителите живеят добре. Намират пари за клипове, скъпи дрехи и песни. Държат високи хонорари, макар участията им да не са много. Но факт е, че при някои певци им помага името, а не песните.
Според мен една от причините за тази криза е в самите тях. Не са единни и рядко застават зад гърбовете си. Другата причина е липсата на подкрепа от медиите. Малко са радиостанциите и телевизиите, които не искат от певците да си плащат, за да ги въртят. Да, така е, искат пари, а после защо всички слушат фолк. И най-важното, което погубва поп музиката ни: злобата, завистта, интригата, лицемерието. Звездноста завладя много от тях и те забравиха каква е оригиналната им цел? Няма ги онези любов и емоционалност, които движеха машината.
Криза има! И финансова, и емоционална, и лична. И то доста сериозна! Фолкът ще бъде погален, но съдбата на поп-а продължава да стои под въпрос. И това ако не е тъжно...
За финал, нека си припомним онези хитове, които някога ни караха да бъдем истински щастливи: „Рискувам да те имам”, „Има ли цветя”, „Луната спи”, „Хиперсоник”, „Нищо”, „Лунен сън”, „Ще избягам ли от теб”, „Всико било е насън”, „Лъжи ме”, „Всичко се връща”...
Ах, „Колко ми липсваш!” Ти ще допълниш ли?
26.06.2009 за ОК!
Коментари
Публикуване на коментар